Определение № 209 от 16.04.2026 г. на ВКС по н. д. № 320/2026 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.43, т.2 от НПК за промяна на местната подсъдност по н.ч.х.д. № 1086/2026 г. по описа на Районен съд – гр.Варна. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото, намира, че са налице предпоставките на чл.43, т.2 от НПК за промяна на местната подсъдност на делото по следните съображения: Пред Районен съд –гр.Варна е било образувано н.ч.х.д. № 1086/2026 г. по описа на същия съд по тъжба от Г. П. Г. срещу Т. Л. за престъпления по чл.146, чл.147 и чл.148 от НК. След образуването на делото действащи съдии от РС- гр.Варна са се отвели от разглеждането му, на осн. чл.29, ал.2 от НПК поради обстоятелството, че тъжбата е заведена срещу съдия от Гражданското отделение на РС-гр.Варна и с цел избягване на всякакви съмнения в тяхната обективност и безпристрастност при разглеждането му. След депозиране на отводите от магистратите при РС – гр.Варна с разпореждане № 2275/30.03.2026 г. съдия С. Г. е прекратила съдебното производство по н.ч.х.д. № 1086/2026 г. по описа на същия съд след като е констатирала, че е налице и хипотезата на чл.43, т.2 от НПК и по тези съображения е изпратила делото на ВКС за определяне на друг еднакъв по степен съд, който да го разгледа по същество, на осн. чл.43, т.2 от НПК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като взе предвид наличните данни по делото за това, че частната тъжба е насочена срещу съдия от местно компетентния съд, който е Районен съд – гр.Варна и като съобрази разпоредбата на чл.43, т.2 от НПК, намира, че в случая са налице предпоставки за определяне на друг еднакъв по степен съд за неговото разглеждане и решаване. Това е така, с оглед обстоятелството, че разглеждането на делото от съдии от същия съд, в който съдия Т. Л. срещу която е насочена частната тъжба, изпълнява служебните си функции с голяма степен на вероятност би довело до поставяне под съмнение на тяхната обективност и безпристрастност и като краен резултат на справедливостта на съдебния процес. С цел избягване на всякакви съмнения относно справедливостта на процеса, съдебната практика по прилагането на разпоредбата на чл.43, т.2 от НПК последователно приема, че тази разпоредба има императивен характер и при наличието на съответните предпоставки промяната на местната подсъдност се явява задължителна. С оглед гореизложеното, предвид наличието на законовите основания на чл.43, т.2 от НПК, ВКС намери, че искането за промяна на подсъдността следва да бъде уважено и делото следва да бъде изпратено за разглеждане и решаване на Районен съд –гр.Добрич, който се намира в близост до РС – гр.Варна. По изложените съображения и на основание чл.43, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,