Определение № 5363 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 195/2026 г.

Производството е по по чл.248 от ГПК вр. с чл. 228 и чл.144 АПК, както и пар.40 ПЗР ЗИДАПК /ДВбр.63/2025г./ и пар. 2 ДР ДОПК. Образувано е пред Върховния административен съд по молба на директора на дирекция „ОДОП“ София, действащ чрез процесуален представител юрск. Минкова. Молителят твърди, че неоснователно са присъдени в негова тежест разноски по касационното решение, тъй като с представените от насрещната му страна доказателства не е доказано извършването им, а именно – плащането на адвокатското възнаграждение в размер на 10 800 евро по банков път. Евентуално се поддържа искане за намаление на размера на присъденото възнаграждение като прекомерно. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като съобрази направените искания и доказателствата по делото, намира следното: Молбата е подадена от надлежно представлявана страна и в законоустановения едномесечен срок от постановяване на касационното решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С влязло в сила решение №2567/10.03.2026г., постановено по адм.дело №195/2026г. по описа на ВАС, осмо отделение, е оставено в сила решение №36488/05.11.2025г. по адм. Дело №8295/2024г. по описа на АССГ и са присъдени разноски в полза на ответната по касация страна „Артдом Строй“ ЕООД в размер на 10 800евро – за адвокатско възнаграждение в касационна съдебна инстанция. Прието е в решението, че разноските съставляват адвокатско възнаграждение, уговорени по договора за правна защита и съдействие и изплатени по банков път съгласно приети като доказателства фактура и три платежни нареждания. В молбата за изменение на решението в частта на постановените разноски се твърди, че само с тези доказателства и поради непредставяне на заверено извлечение от банковата сметка на получателя не е доказано плащането по банков път, така както е уговорено, и постъпване на сумата по банковата сметка на получателя по договора за правна защита и съдействие – адвокатско дружество. Молбата е неоснователна. С представените доказателства се установява, че разходът е уговорен и извършен, така както това е обективирано в издадената фактура и платежните нареждания към нея. Вярно е, че плащането става неотменимо със заверяване на сметката на кредитора, за което не са представените доказателства, но в тази връзка не е направено възражение и твърдение от процесуалния представител на молителя. Представените доказателства не са оспорени, нито са налице данни или индиции по делото, че наредените суми не са постъпили в патримониума на кредитора. От значение за присъждане на разноските е извършването на разход за страната, за която изходът от спора е благоприятен, в който смисъл данните поделото са безпротиворечиви. По отношение на тези разноски не е правено и изявление от страната ДД „ОДОП“ София с искане за намаляване на възнаграждението поради прекомерност. Намаляване на уговорено и заплатено възнаграждение може да бъде извършено единствено и само при нарочно и своевременно заявено искане от страната, която има правен интерес за това – най-късно до приключване на устните прения в последното по делото открито съдебно заседание. Касационният съд намира, че не са налице основания за промяна на постановения акт в частта за разноските. Молбата за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна вн цялост, поради което следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл.248 ГПК вр. чл. 228 и чл. 144 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,