Определение № 4150 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3677/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на А. А. М., гражданин на Република Сирия, подадена чрез упълномощен адв. П. Николаев, против определение № 2412 от 20.01.2026 г., постановено от Административен съд – София – град, Първо отделение - 71 състав, по адм. д. № 520/2026г. Частният жалбоподател оспорва извода на съда относно установената процесуална недопустимост на жалбата му и твърди, че без основание е отказал да приеме и разгледа жалбата срещу отказа на ДПЦ - Харманли - ДАБ, във връзка с нова последваща молба за закрила. Счита, че в случая неправилно е приложен чл. 159, т. 7 АПК. Изразява становище, че съдът не е трябвало да извършва служебна проверка относно образувано друго дело. Заявява, че е нарушено правото му на съдебна защита, защото прекратяването на настоящото производство, без да е сигурно, че по посоченото от съда друго дело ще има произнасяне по същество, създава риск за него да остане без правна защита в противоречие с чл. 56 от Конституцията на Република България и чл. 6 ЕКПЧ. Претендира отмяна на обжалваното определение и връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване процесуалните действия по него. По делото не е постъпил писмен отговор по частната жалба по реда на чл. 232 АПК. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение № 2412 от 20.01.2026 г. е оставена без разглеждане жалбата на А. А. М., гражданин на Република Сирия, подадена чрез адв. Николаев, срещу отказ на Директора на РПЦ- Харманли да регистрира повторна молба за закрила на жалбоподателя, обективиран в писмо с рег. № УП- 34534/26.11.2025 г. и е прекратено съдебното производство по адм. д. № 520/2026 г. на АССГ, 71 с-в. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - София - град се е позовал на разпоредбата на чл. 159, т. 7 АПК и е приел, че по идентична жалба е образувано адм. д. № 13152/2025 г. на Административен съд - София-град. Първостепенният съд е съобразил пълната идентичност на страните и предмета на двете дела, поради което е преценил, че са налице предпоставките по 159, т. 7 АПК - има образувано друго дело пред същия съд, между същите страни и на същото основание. Тъй като адм. д. № 520/2026г. е по-късно заведено, по аргумент от чл. 126, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, е изведено заключение, че по-късно заведеното дело следва да бъде прекратено. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, налагащи неговата отмяна. Въз основа на подробен анализ и извършена служебна проверка, е установено по безспорен начин, че преди образуването на адм. д. № 520/2026г. по описа на АССГ, е образувано предходно дело в същия съд между същите страни и с идентичен предмет, а именно - адм. д. № 13152/2025 г. Частният жалбоподател не оспорва правнорелевантния факт, че визираното дело е образувано по предявена от него жалба и, че е налице идентичност на предмета на спора между двете дела, поради което следва да се приеме, че в случая са били осъществени изцяло изискванията на приложимата норма на чл. 159, т. 7 АПК. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател срещу извършената служебна проверка от страна на решаващия съдебен състав, тъй като първостепенният съд е действал законосъобразно. Наличието на основание за оставяне жалбата без разглеждане по реда на чл. 159, т. 7 АПК е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за образуване и провеждане на допустимо съдебно производство, с оглед на което съдът е бил длъжен да извърши проверка и да установи дали е налице гореописаното основание, препятстващо разглеждането на жалбата и произнасянето по същество по твърденията на оспорващото лице. Неоснователно е и възражението на частния жалбоподател, че е нарушено правото му на съдебна защита, защото прекратяването на настоящото производство, без да е сигурно, че по посоченото от съда друго дело ще има произнасяне по същество, създавало риск за него да остане без правна защита в противоречие с чл. 56 от Конституцията на Република България и чл. 6 ЕКПЧ. Следва да се има предвид, че нито приложимата законова норма на чл. 159, т.7 АПК, нито сочените от частния жалбоподател разпоредби изискват някакво изчакване за определен срок от време или извършване на допълнителна следваща проверка по движението на по-ранното образувано дело. При произнасянето на процесното определение, първостепенният съд не е имал задължение, а и няма как да съобразява бъдещи събития - евентуално прекратяване на по-ранно образуваното административно дело със същия предмет с влязъл в сила съдебен акт. Ето защо в конкретната хипотеза първоинстанционният съд е действал в съответствие и при пълно спазване на приложимите съдопроизводствени правила, от което следва обоснованият извод, че правилно е тълкувана и приложена относимата норма на чл. 159, т. 7 АПК. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,