Определение № 4432 от 02.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3565/2025 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. М. П. срещу разпореждане № 139 от 07.08.2025 г. по гр. д. № 2266/2025 г. на ВКС, III г. о., с което са върнати подадените от П. жалби с вх. № 13960/2025 г. и с вх. № 14030/2025 г., както и заявление с вх. № 14074/2025 г. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания акт и се иска „да бъде определен друг ред и начин за разглеждане на гр. д. № 2074/2024 г. на Районен съд – Варна“. По подадената частна жалба настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира следното. Тя е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при наличието на правен интерес за подаване на жалба. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения. За да постанови обжалваното разпореждане, съдията – докладчик е приел, че с определение № 3226/20.06.2025 г. по гр. д. № 2266/2025 г. на ВКС, III г.о. е оставена без разглеждане молбата на Н. П. за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 2074/2024 г. на Районен съд-Варна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Посочил е, че горното определение е обжалвано от молителя П. и е потвърдено с определение от 21.07.2025 г. по ч. гр. д. 2648/2025 г. на ВКС, IV г. о., с което е влязло в сила. Изтъкнал, че последващите жалби и заявление на П., като насочени срещу влязло в сила определение, с което молбата за отмяна е оставена без разглеждане, са недопустими и следва да се върнат на подателя им. Разпореждането е правилно. С постановяване на определението от 21.07.2025 г. по ч. гр. д. 2648/2025 г. на ВКС, IV г. о. за потвърждаване на там обжалваното по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК преграждащо определение № 3226/20.06.2025 г. на предходния състав на касационния съд, последното е влязло в сила. Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС подлежат само определенията, постановени от тричленен състав на ВКС, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и тези, за които това е посочено изрично в закона. При горните факти редът за разглеждане на процесуалния спор относно допустимостта на молбата за отмяна на жалбоподателя П. срещу влязлото в сила решение по гр. д. № 2074/2024 г. на Районен съд - Варна, основана на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е изчерпан и последващ инстанционен контрол на преграждащото определение на състава на III г.о. на ВКС е процесуално недопустим. Преграждащият съдебен акт е влязъл в сила и се ползва със стабилитет. Законът (ГПК) не съдържа правило, което да позволява ново (последващо) негово обжалване. Ето защо разпореждането, с което са върнати като недопустими посочените жалби и заявление на подателя им Н. П., е процесуално законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,