Определение № 249 от 30.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2678/2014 г.

Производството е образувано по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение №373/21.03.2014г. по гр.д.№ 59/2014г. на Смолянския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на банката по чл.248 ГПК за допълване на въззивно определение №322/2014г. по същото дело в частта за разноските. Излагат се доводи за неправилност на определението. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК и е процесуално допустима. С определение №322/2014г. по гр.д.№59/2014г. е потвърдено определение по гр.д.№1328/2013г. на Смолянския районен съд за прекратяване на производството, поради недопустимост. С обжалваното определение въззивният съд е отхвърлил молбата на банката за присъждане на разноски за въззивното производство, тъй като тя все още няма качеството на ответник по делото. Исковата молба е върната и производството е прекратено поради недопустимост.Ето защо на молителя не се дължат разноски по чл.81 ГПК. Правилни са изводите в обжалваното определение, че искането е неоснователно. Исковата молба е върната поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск, след като първоинстанционния съд я е оставял многократно без движение за обосноваване на правния интерес. Препис от исковата молба не е изпращан на ответника и процесуалното правоотношение с него не е възникнало до връщането и, поради което не е приложима разпоредбата на чл.78,ал.4 ГПК. Неоснователно е позоваването на чл.125 ГПК, тъй като разпоредбата урежда момента, към който искът се счита предявен във връзка с правните последици от това. При положение, че препис от исковата молба не е връчен на ответника и исковото производство не се е развило, а исковата молба е върната, то на ответника не могат да бъдат присъждани разноски. Той не би могъл и да ги направи във връзка със защитата си. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.