Определение № 5279 от 19.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3335/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 69390/18.06.2024 г., подадена от И. С. и В. С. чрез пълномощника им адв. Б. К. от САК, против определение № 8126 от 27.05.2024 г. по в.ч.гр.д № 912/2024 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено определение № 42664/28.11.2023 г. по гр. дело № 59272/2021 г. по описа на Софийски районен съд за оставяне без разглеждане предявения насрещен иск за заплащане на извършените в процесния имот подобрения. В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразно връщане на исковата поради изпълнение на всички указания, дадени от съда. Моли се за отмяна на въззивното определение и изпращане делото на СГС, родово компетентен да разгледа предявеният насрещен иск за подобрения. В частната касационна жалба жалбоподателят се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. Препис от частната касационна жалба е връчен на Столична община, които не изразяват становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че жалбата отговаря на формалните изисквания за редовност, подадена е от легитимирана страна и е допустима. Пред СРС е предявен ревандикационен иск от Столична община срещу В. С., И. С. и М. С., в защита срещу който И. С. е предявил срещу ищеца при условия на евентуалност насрещен иск за заплащане направените от него подобрения. Посочил е, че е извършил в имота ремонт на стойност 47000 лева и така се увеличила стойността на имота. Описал е извършените строително-ремонтни дейности. Твърдял е, че е заплатил данъци и задължения към етажната собственост и е заявил искане за осъждане на Столична община да му заплати 48000 лева, в случай че общината бъде призната за собственик. С разпореждане от 23.03.2022 г. съдът е дал указания на И. С. да представи документ за внесена държавна такса в размер 1920 лева по иска за подобрения и разходи за данъци и пр.; да посочи дали разходите за ремонт се претендират за сумата, с която е обеднял или за увеличената стойност на имота; да посочи размера, вида и периода, в който са направени ремонтите. С молба от 07.04.2022 г. И. С. е представил документ за внесена държавна такса в размер 2,135,81 лева (л.29); посочил е периода на подобренията: юни-септември 2021 г. и е заявил, че е обеднял с 40000 евро, а имотът е повишил стойността си с 40000-45000 евро. С разпореждане от 20.05.2022 г. са повторени указанията относно иска за подобрения. В молба от 08.06.2022 г. ищецът е посочил, че разходите, които е направил за ремонта, са 48000 лева и е заявил, че претендира сумата, с която е обеднял. При тези действия на съда и страните е постановено определение от 28.11.2023 г., с което СРС е оставил без разглеждане насрещните искове за присъждане на подобрения в размер 48000 лева, приемайки, че не са изпълнени указанията за внасяне на държавна такса по тях. При обжалване на постановеното от СРС определение жалбоподателите са посочили, че са изпълнили всички дадени им от съда указания и са поискали делото да бъде разгледано от СГС предвид цената на насрещния иск. С обжалваното определение СГС е потвърдил връщането на насрещния иск, приемайки че указанията за отстраняване нередовностите на насрещната искова молба не са били изпълнени. Липсва произнасяне по възражението за родова неподсъдност на делото на СРС. Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК поради съмнения за недопустимост на въззивния акт. Съгласно чл. 104, т.4 ГПК исковете за вземания с цена над 25000 лв. са родово подсъдни на окръжен съд като първа инстанция. Следователно компетентен като първа инстанция по насрещния иск, предявен от И. С., за заплащане на подобрения в размер 48000 лева, е Софийски градски съд, включително по преценката за редовността на исковата молба и прекратяване на производството поради неотстраняване на нередовностите й. Възражение за липса на родова подсъдност е направено с частната жалба на ищеца по насрещния иск, но по това възражение въззивният съд не се е произнесъл. СРС - като непритежаващ правосъдна власт да разреши със сила на пресъдено нещо повдигнатия пред него материалноправен спор, предмет на делото, съобразно правилата, уреждащи родовата подсъдност, не е бил надлежен съд с правомощие да администрира исковата молба, вкл. да я обездвижва по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК и да я връща при неизпълнение на констатирани нередовности по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК. Следователно той е постановил своя краен съдебен акт при липса на една от абсолютните положителни процесуални предпоставки, обуславящи надлежното упражняване на правото на иск – родова подсъдност на делото (чл. 104, т.4 ГПК). Родовата подсъдност е от категорията на абсолютните положителни процесуални предпоставки. Когато е нарушена, тя може да се санира и стабилизира, ако съдът не е повдигнал въпроса служебно или не е направено възражение за липса на родова подсъдност от страна по делото до приключването му пред въззивна инстанция. Когато страна по делото е направила своевременно такова възражение и то е основателно, но е било игнорирано от въззивната инстанция, е налице недопустим първоинстанционен акт, като недопустимостта му се е пренесла и върху потвърждаващия го въззивен акт, поглъщайки като порок неправилността на последния. Обжалваното въззивно определение следва да бъде обезсилено, ведно с първоинстанционното определение, а делото да се върне на Софийски районен съд за отделяне на насрещния иск на И. С. за заплащане на подобрения в размер 48000 лева и изпращането му на СГС като родово компетентен по него. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІ г.о.