Определение № 1125 от 13.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 44/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. №18634/14.08.2023г. на Р. Де Ф. С. с ЛНЧ [ЕГН] лично и като майка и законен представител на децата А. П. П. и Й. П. П. срещу решение №860 от 23.06.2023г., постановено по в. [населено място] № 20221000500646 по описа за 2022 на Софийски апелативен съд, с което се отменя решение №74/19.10.2021г. на СОС, в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание чл.45 от ЗЗД, както и в частта на присъдените разноски в полза на Р. С., като е постановено ново решение, с което исковете, предявени от Р. де Ф. С. лично и като майка и законен представител на Й. П. С. П. и А. П. П. срещу П. А. П. с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД са отхвърлени като неоснователни. При разглеждане на жалбата, настоящият състав на ВКС установи, че след нейното подаване, с влязло в сила на 27.11.2023г. решение №438/20.12.2022г. /недопуснато до касационно обжалване с определение №3761 от 27.11.2023г./ по гр. дело №20221800500222 по описа за 2022 на СОС, на основание чл. 59 ал. 9 от СК е постановено изменение на мерките относно малолетните деца, установени със Споразумение от 14.01.2014г., утвърдено с Определение от 19.02.2015г. по в.гр.д. №5348/2013г. на СГС, като упражняването на родителските права по отношение на децата А. П. П., [дата на раждане], ЕГН [ЕГН] и Й. П. С. П., [дата на раждане], ЕГН [ЕГН] е предоставяно на бащата П. А. П. ЕГН [ЕГН], и е определено местоживеене на децата при последния на адрес [населено място], [община]. Исковете с правно основание чл. 45 ЗЗД са предявени от децата А. и Й., чрез тяхната майка, на която към датата на предявяване на исковете, е било предоставено упражняването на родителките отношения. Към настоящия момент, с посоченото по-горе решение, влязло в законна сила на 27.11.2023г. родителските права по отношение на децата са предоставени на бащата, който е ответник в производството по чл. 45 ЗЗД. Доколкото процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството, за която съдът следи служебно, настоящият състав съобрази следното: Според чл. 122 СК, носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител, като родителите имат равни права и задължения, а родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно /чл. 123 СК/. Съгласно чл. 129, ал.1 СК всеки от родителите може сам да представлява малолетното си дете и да дава съгласие за правните действия на непълнолетното си дете в негов интерес. Прекратяването на брака прави практически невъзможно съвместното упражняване на родителските права, поради което чл. 59, ал.2 СК разпорежда съдът служебно да предостави упражнението на родителските права на единия от съпрузите. Според разясненията, съдържащи се в т.1 на Постановление №1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. №3/74 г. на Пленума на ВС, под упражнение на родителските права се разбира тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата. След като считано от 27.11.2023г. родителските права по отношение на децата са предоставени за упражняване от техния баща- П. П., то към настоящия момент тяхната майка - Р. де Ф. С. вече не е процесуално легитимирана да представлява децата и да извършва процесуални действие от тяхно име. Предвид настъпилата промяна и тъй като родителят, на когото са предоставени за упражняване правата, е ответник в производството, образувано по предявени от децата искове, се констатира наличието на противоречиви интереси между представляван и представител, предвид което и на осн. чл. 29, ал. 4 ГПК на децата следва да бъде назначен особен представител. В тази насока е и разпоредбата на чл. 129, ал. 2 СК, според която при противоречие между интереса на родителя и на детето се назначава особен представител. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал.8 от Закона за закрила на детето, последното има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси. Следователно, назначаването на особен представител при условията на чл. 29, ал. 4 ГПК на непълнолетна страна по делото е една от хипотезите на задължително представителство, предвидени общо в чл. 23, ал. 1 ЗПП и чл. 21, т. 3 ЗПП във вр. с чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето. Според разпоредбите на чл. 37 и сл. ЗПП заплащането на правната помощ се извършва от НБПП съобразно вида и количеството на извършената дейност, които се удостоверяват с писмен отчет на адвоката по образец. Назначеният особен представител следва да осъществи процесуално представителство на децата като заяви дали поддържа предявените по чл. 45 ЗЗД искове от тяхно име, да потвърди извършените действия без представителна власт, включително да посочи дали поддържа депозираната касационна жалба в тази част. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение