Определение № 87 от 10.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 1154/2013 г.

Производството е по реда на чл.43,т.3 НПК. Постъпило е разпореждане № 979/27.05.13 г.на председателя на РС-Варна, с което е прекратено съдебното производство по Н.Ч.Х.Д. 6748/12 г.по описа на същия съд и делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, за разглеждането му по същество. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид релевантните по това производство данни и като съобрази изразеното от прокурора мнение, намери следното: Съгласно приложените материали, може да се изведе заключение, че е налице хипотезата, прогласена в разпоредбата на чл. 43, т.3 НПК и съдът, на който делото е подсъдно по общите правила на подсъдността, не може да образува състав. Видно е, че съдиите от РС-Варна са се отвели от разглеждане на делото, изтъквайки разпоредбата на чл. 29, ал. 2 НПК и са се обосновали с възможност да възникнат съмнения за безпристрастност и незаинтересованост от изхода на спора, ако участвуват в произнасяне по съдебното производство. И това е така поради обстоятелството,че тъжителката е в родствени отношения със съдебен секретар, работещ в РС-Варна. Върховният касационен съд счита, че от формална гледна точка действията на целокупния съдебен състав намират опора в законовите правила. Това от своя страна обуславя необходимост от промяна на подсъдността на делото, чрез възлагането му за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд, който да е относително териториално близко и инфраструктурно удобно ситуиран, какъвто е РС- Девня. Водим от изложените съображения и в съответствие с нормата на чл. 43, т.3 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение