Определение № 46 от 14.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3352/2021 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. А. И., Т. И. Р., С. Р. Р., Р. Р. Р., И. Р. А., И. С. А. против решение № 38 от 16.02.2021 г. по гр.д.№ 401/2020 г. на Пернишки окръжен съд, с което е отменено решение No16 /25.03.2020г. по гр.д. №158/2019 г. на РС-Брезник в частта, с която на всички тях е определена обща квота 96/120 ид.ч. от всички процесни земеделски земи и гора и вместо това е признато за установено по отношение на ответниците В. К. П., Х. А. Й. и Г. А. М., че всеки от ищците е собственик както следва: Д. А. И. – 36/384 ид.ч. от земеделските земи и 28/240 ид.ч. от гората, Т. Р. – 9/384 ид.ч. от земеделските земи и 7/240 ид.ч. от гората и да останалите жалбоподатели – по 9/384 ид.ч. от земеделските земи и по 28/240 от гората, Потвърдено е решението в останалата част, т.е. в частта, с която иска е отхвърлен до пълния предявен размер от ищците, претендиращи, че изцяло са собственици на процесните земеделски земи и гора. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 84 ЗН, защото не е отчетено кога е открито наследството, оставено от Мира П. А., за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че е извлечен извод от мотивите на влязло в сила решение по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ въпреки, че те не се ползват със сила на пресъдено нещо Твърди се и необсъждане на всички относими към спора доказателства и неправилно прилагане на правилата на придобивната давност. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.,т.1 ГПК. Твърди противоречие със съдебната практика по три въпроса: 1. Следва ли въззивният съд, като втора инстанция да изложи свои мотиви и извърши преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и да изложи съображения по възраженията и доводите на страните във въззивната жалба; 2.Имат ли мотивите на решението сила на пресъдено нещо между страните по делото; 3.Необходимо ли е при позоваване на придобивна давност за чуждите идеални части, съсобственикът да докаже, че е извършил действия, с които да е обективирал спрямо останалите наследници намерението си да владее техните идеални части за себе си. Ответниците по касация В. К. П., Х. А. Й. и Г. А. М. не вземат становище по жалбата. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: Касаторите, са предявили положителен установителен иск за собственост на единадесет земеделски имота и една гора с искане съдът да признае, че те са изключителни собственици, като са се позовали на наследство от М. П. А., реституция и придобивна давност за периода след реституцията - 1999 – 2000 г. до предявяване на иска. Затова напълно оспорват правата на ответниците върху реституираните имоти. С решение на ПК № 62 от 27.05.1999 г., в сила от 25.10.1999 г. са възстановени на наследници на М. А. и А. С. десет земеделски имота в землището на [населено място], предмет на иска. Това решение е издадено след като е постановено решение № 50 от 28.01.1996 г. по адм.д.№ 5403:1994 г. на Пернишки районен съд, постановено в производство по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, с което е отменен отказ на ПК по същата преписка и вместо това е признато правото на възстановяване на наследници на двамата наследодатели върху пет земеделски имота. Правото на собственост е възстановено с план за земеразделяне. На наследници на същите двама наследодатели е реституирана с решение № 67-1/19.02.1999 г. и нива от 5,532 дка в землището на [населено място], и с решение № 05/16.05.2001 г. – гора от 9,500 дка., имот № ..... Наследодателите М. П. А. и А. С. са били съпрузи и от брака си имат две деца – Н. и С.. Съпругата умира на 20.10.1926 г. / 101 от делото на РС/ Нейни наследници са преживелият съпруг А. и двете деца Н., [дата на раждане] и С., [дата на раждане] На 24.06.1934 г. А. С. встъпва във втори граждански брак с В. А., от който са родени децата В., Х., Г. и Т.. Ищците Д. А. И., Т. И. Р., С. Р. Р., Р. Р. Р., И. Р. А., И. С. са наследници на децата от първия брак на А., а ответниците – от втория. Установено е от заключение на съдебна експертиза, че имотите са ползвани от различни лица, включително за периоди не по-големи от 6-9 години, като са отдавани под аренда от Д. И.. Представен е предварителен договор от 1934 г., с който преживелият съпруг купува от майката на починалата си първа съпруга всички останали земеделски земи в наследство от П. К. – баща на първата му съпруга. РС е приел, че ищците не са придобили по давност процесните имоти, а на основание наследяване и реституция са придобили общо 96/120 ид.ч., които са определени по действащия сега ЗН, като е обоснована неприложимостта на чл. 9а ЗСПЗЗ поради това, че гражданският брак с втората съпруга е сключен през 1935 г.преди отнемане на земите и горите. Въззивната инстанция е приела, че позоваването на придобивна давност на ищците е неоснователно, тъй като те не са доказали, че са трансформирали държането частите на ответниците във владение за себе си, че ако са имали намерение за своене, то е останало скрито и не е демонстрирано по начин, че ответниците да разберат. Съдът е приел, че наследодателят на страните А. С. Д. е владял заедно с втората си съпруга земите, останали в наследство от първата му съпруга и родителите й и до внасянето им от него в ТКЗС е станал техен собственик. Затова са определени еднакви квоти от възстановените имоти за всички деца на А. и от двата брака. По отношение на възстановената гора през 2001 г., съдът е приел, че тя се наследява само от живите преки наследници на А., т.е. без ответницата В. /дъщерята на В., починала на 26.10.2000 г./, на която е определена квота от горите само като наследник на Т. А. /починал без брак и низходящи/ Съдът не приел, че ищците наследяват дял от М. А., починала 1926 г., поради което въпросът за приложимият закон за наследството ако то е открито преди 16.10.1944 г. макар да е относим към спора не е разгледан в мотивите. Въпросът за това ползват ли се мотивите със сила на пресъдено нещо също не обуславя касационно обжалване, тъй като и в диспозитива на решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, съдът е приел, че земите следва да се възстановят на наследници на М. А. и А. С.. Съдът не се е съобразил с този диспозитив и с решенията на ПК, с които окончателно е възстановено правото на собственост с план за земеразделяне в полза на наследници на М. А. и А. С.. Предвид изложеното за диспозитива на решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ и решенията на ПК за възстановяване правото на собственост и факта, че не се установява страните да са водили искове по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, с които да се установи, че правото на възстановяване е принадлежало на наследници на други наследодатели или само на единия от посочените в решенията, съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по първия поставен въпрос за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните и събраните доказателства, като изгради самостоятелни изводи от тях. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение