Определение № 173 от 25.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2063/2018 г.

Производството е по чл. 282 ал.2 т.1 ГПК във връзка с чл. 309, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на И. Н. С., представляван от адв. С. от АК – Шумен, за отмяна на основание чл.303, ал. 1, т.4 и т.5 ГПК на влязлото в сила решение на Върховен касационен съд, ІV ГО, № 8 от 01.02.2018г. по гр.д.№ 1111/2017г., с което след отмяна решение от 17.11.2016г. по гр.д.№375/2016г. на ОС Шумен, И. Н. С. е осъден да заплати на [фирма] сумата 12 367,78 /дванадесет хиляди триста шестдесет и седем лева и 78 ст/ лева, ведно със законната лихва, считано от 22.01.2016г., както и сумата 2 142,07 лева разноски по делото. В молбата е инкорпорирано и искане за спиране изпълнението на влязлото в сила съдебно решение. Във връзка с това искане изрично е посочено в молбата, че молителят не разполага със средства да внесе дължимото по чл.282 Г ПК обезпечение, както и, че поради това обстоятелство и „с цел да не се протака производството” моли да не му се изпраща съобщение за внасяне на обезпечение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че молбата е процесуално допустима. Постъпила е от молителя молба за отмяна на влязлото в сила решение, следователно налице е висящо производство по извънредния способ за отмяна, което е предпоставка за спирането на изпълнението. Съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, към който препраща нормата на чл.309 ГПК, спирането на изпълнението е обусловено от задължението на молителя (длъжник по изпълнението) да представи надлежно обезпечение, което по решенията относно парични вземания се определя от размера на присъдената сума. В настоящия случай това задължение не е изпълнено, поради което и искането следва да се остави без уважение. По горните съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,