Определение № 248 от 06.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 3512/2015 г.
ВКСII търговско отделение06.07.2018 г.докладчик Светла Чорбаджиева
Диспозитив
ДОПЪЛВА Решение № 160/14.02.2018 г. по т.д.№ 3512/2015 г. на Върховния касационен съд, състав на Второ т.о. в частта за разноските, както следва: ОСЪЖДА „Специализирана болница за активно лечение по кардиология Велико Т.“ да заплати на М. [фирма] В.Т. сумата 10434 лв., представляваща съдебни разноски за касационната инстанция. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.248 ГПК. В срока по чл.248 ал.1 ГПК ВКС е сезиран с молба от процесуалния представител на [фирма] - адвокат Б. Ж. – за допълване на решението, постановено по т.д.№ 3512/2015 г. на 1 състав на Второ т.о. в частта за разноските, направени пред касационната инстанция, съобразно представения списък по чл.80 ГПК в последното с.з., проведено на 26.9.2017 г. [фирма] не е взела становище в едноседмичния срок за отговор по искането на касатора за допълване на решението. При преценка на допустимостта и основателността на молбата ВКС съобрази следното: Искането е своевременно заявено в преклузивния срок по чл.248 ал.1 ГПК от заинтересована легитимирана страна с молба вх. № 1988/21.02.2018 г. на ВКС чрез процесуалния представител на същата адвокат Б. И. Ж.. Съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по заявеното от М. [фирма] [населено място] искане в съдебно заседание на 26.09.2017 г. за присъждане на 10 434 лв. съдебни и деловодни разноски, включващи съобразно представения списък по чл.80 ГПК 3510 лв. ДТ и 6924 лв. адвокатски хонорар. В последното заседание на касационната инстанция са представени и доказателства, установяващи плащането на адвокатско възнаграждение в претендирания размер – фактура от 6 август 2015 г. и платежно нареждане за кредитен превод на сумата 6924 лв. по фактура № 119/6.08.2015 г. С решението, чието допълване е поискано, е обезсилено по жалба на молителя Решение № 211/29.07.2015 г. на Великотърновския апелативен съд по в.т.д.№ 152/2015 г. В ЧАСТТА, В КОЯТО уваженият иск на М. [фирма] В.Т. срещу С. по кардиология Велико Т. с цена 174 000 лв. е квалифициран като иск за целия размер на вземането за обезщетение по чл.236 ал.2 ЗЗД вместо като ЧАСТИЧЕН на основание чл.293 ал. 4 ГПК. Съобразно изхода на спора ответната специализирана болница дължи на ищеца-касатор претендираните съдебни и деловодни разноски за настоящата инстанция в доказания размер 10 434 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ т.о.