Определение № 1312 от 11.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 2245/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от „Истейт Инвестмънтс“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 172 от 20.01.2026 г. в частта относно разноските, по които съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе, като му бъде присъдено своевременно претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. (766.94 евро). В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо т. о., като прецени данните по делото и становището на молителя, приема следното: Молбата по чл. 248 ГПК е депозирана в рамките на преклузивния едномесечен срок, предвид необжалваемостта на определението, чието допълване в частта за разноските се иска, от легитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С определение № 172 от 20.01.2026 г., постановено по настоящото дело, образувано по частна жалба на синдика на ЕТ „С. – С. Г.“ – в несъстоятелност, е потвърдено разпореждане № 154/01.07.2025 г. на Окръжен съд – Кърджали по т. д. № 10/2021 г., с което е върната молбата с вх. № 2101/08.05.2025 г., подадена от страна на същия, за отмяна на влезлите в сила съдебни решения, постановени съответно по: в. т. д. № 1432/2022 г. на АС – Пловдив и по т. д. № 1103/2023 г. на ВКС, Първо т. о. В отговора на частната жалба молителят в настоящото производство „Истейт Инвестмънтс“ ЕООД е направил искане да му бъдат просъдени сторените за производството разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, като в постановеното по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение от 20.01.2026 г. съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по своевременно обективираното в отговора искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на насрещната страна по частната жалба. С оглед изхода на производството, в което молителят е бил представляван от адвокат, „Истейт Инвестмънтс“ ЕООД има право на разноски за адвокатско възнаграждение. В тази връзка настоящият състав преценява, че съобразно представения по делото договор за правна помощ, сключен между „Истейт Инвестмънтс“ ЕООД и представлявалия го в частното произвдоство пред ВКС адв. И. Б. Я., страните са се договорили адвокатът да окаже на доверителя правна помощ, изразяваща се в подаване на отговор на частна жалба срещу разпореждане № 154 от 01.07.2025 г. по т. д. № 10/2021 г. на ОС – Кърджали при договорено възнаграждение в размер на 1 500 лв., с отбелязване, че същото е заплатено изцяло в брой при подписване на договора за правна помощ на 10.10.2025 г. При това положение съставът на ВКС намира, че насрещната страна по частната жалба надлежно е доказала направата на претендираните разноски за платено адвокатско възнаграждение, които своевременно е поискала още с отговора на частната жалба, а с оглед изхода на произвдоството пред ВКС, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати тези разноски на молителя в пълния претендиран размер, като се отчете и липсата на релевирано от насрещната страна по молбата по чл. 248 ГПК възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. По тези съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо т. о.