Решение № 7680 от 08.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2488/2026 г.

Производството e по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на М. А. Г., чрез процесуалния му представител адв. Е. Йорданов, за отмяна на решение № 1265 от 12.02.2025г. по адм. дело № 10391/2024 г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 2523 от 29.07.2024 г., постановено по адм. дело № 1048/2023 г. на Административен съд - Благоевград. В искането за отмяна на съдебното решение е посочено основание по чл. 239, т.1 и т.3 АПК. Искателят твърди, че е налице "ново обстоятелство", което е от съществено значение за делото и при решаването му не е обсъждано, а именно Постановление за спиране на наказателно производство от 09.12.2024 г. на прокурор при районна прокуратура - Благоевград, ТП - Петрич по ДП № 314 ЗМ - 259/2022г. по описа на РУП - Петрич. Ответникът – директор на ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР в представен писмен отговор и в съдебно заседание, чрез юрк. Стойков и юрк. Асенова, изразява становище за недопустимост на искането, поради неспазване на срока по чл.240, ал.1 т.1 АПК и неоснователност по същество. Претендира се отхвърляне на искането и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: С решение № 1265 от 12.02.2025 г., постановено по адм. дело № 10391/2024 г. на Върховния административен съд, чиято отмяна се претендира, тричленен състав на ВАС, в производство по чл. 208 и сл. от АПК, е оставил в сила решение № 2523 от 29.07.2024 г., постановено по адм. дело № 1048/2023 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на М. Г. срещу Заповед № 1983к - 1986/23.10.2023г. на директора на ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР, с която за неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи – т. т. 15, 19 и 20 и т.21 на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 197, ал. 1, т. 6 от Закона за министерството на вътрешните работи на Г. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови решението си, тричленният състав на ВАС е приел за законосъобразен изводът на първоинстанционния съд, че описаното в заповедта поведение на Г. правилно е било квалифицирано като нарушение по чл.194, ал.2, т.4 ЗВР, което не само е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, но и съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, обосноваващи налагане на най - тежкото дисциплинарното наказание „уволнение“. С представеното Постановление за спиране на наказателно производство от 09.12.2024 г. на прокурор при Районна прокуратура - Благоевград, ТП - Петрич по ДП № 314 ЗМ - 259/2022г. по описа на РУП - Петрич, с което искателят обосновава искането си за отмяна, е спряно наказателното производство по досъдебно производство № 314 - ЗМ -259/2022 г. по описа на РУ - Петрич, водено за престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК - поради неразкриване извършителя на престъплението. Видно от обстоятелствената част на постановлението, М. Г. има качеството на свидетел в това ДП, а препис от същото е изпратен на пострадалото лице за сведение. Няма данни препис от постановлението да е изпратен на Г. в качеството му на свидетел. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК от надлежна страна и срещу съдебен акт, който може да бъде предмет на искане за отмяна, предвид чл. 237, ал. 1 АПК. Не се споделят доводите на ответната страна за недопустимост на искането, поради неподаването му в срока по чл.240, ал.1,т.1 и ал.2 АПК. Разпоредбата на чл.240, ал.1 АПК постановява, че искането за отмяна се подава в тримесечен срок от деня: т.1 в който на подателя на искането е могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство - в случаите по чл.239, т.1, но не по - късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска, а по т. 3 в три месечен срок от деня на узнаване на решението или на акта за отчяна, но не по - късно от една година от влизане в сила на решението или на акта за отмяна в сила - в случаите по чл.239, т. 3. С оглед качеството на Г. на свидетел по досъдебното производство, спряно с представеното постановление, достъпа на свидетелите до материалите по досъдебното производтво и обстоятелството, че препис от същото не е изпратен на Г., видно от разпоредителната му част, няма как да се приеме, че това постановление е могло да му стане известно или е могъл да се снабди с него, преди 23.12.2025г., когато е получил отговор на подадената от него молба от 22.12.2025г. Следователно тримесечния срок от узнаването е започнал да тече от 23.12.2025г. и към 07.01.2026г., когато е подадено искането този срок не е изтекъл, поради което като подадено в срок е допустимо. Неоснователно е твърдението за недопустимост на искането и на основание чл.240, ал.2 АПК. Разпоредбата повелява, че сроковете по ал.1 започват да текат от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска, ако основанието за отмяна е възникално или е било узнато преди този момент. В случая постановлението е от дата 09.12.2024г. и е възникнало преди влизане в сила на решението, чиято отмяна се претендира на 12.02.2025г., но е узнато след влизането в сила на решението, а именно на 23.12.2025г., поради което разпоредбата на чл. 240, ал.1 т.1 АПК е неприложима. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения: Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, на която се позовава молителят в искането си, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тези новооткрити обстоятелства или новооткритите писмени доказателства трябва да са съществували преди постановяване на решението и към този момент да не са могли да станат известни на страните. Новите обстоятелства, кумулирани в нови писмени доказателства, трябва да са новооткрити, а именно да са съществували към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но страните да не са знаели за тях и то при полагане на дължимата грижа при водене на делото. Допустимо е новосъздадени документи да отразяват факти, които са съществували към релевантния момент - разглеждане на делото пред инстанционния съд, но не е допустимо новосъздаден документ с новонастъпил факт да служи за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Другото кумулативно изискване, дадено в разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, е тези нови обстоятелства да са от съществено значение за решаване на делото. В настоящия случай подателят на искането за отмяна се позовава на Постановление от 09.12.2024 г. на прокурор при Районна прокуратура - Благоевград, ТП - Петрич, с което е спряно наказателното производство по ДП № 314 - ЗМ -259/2022г. по описа на РУП - Петрич, водено за престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК - поради неразкриване извършителя на престъплението на основание чл. 199, чл.242, ал.1, пр.2 във вр. с чл.244, ал.1, т.2 и ал.3 във вр. с чл. 245, ал. 1 НПК. С това постановление обаче, при съобразяване на даденото тълкуване на чл. 239, т. 1 АПК, не се установява непълнота на фактическия или доказателствен материал при постановяване на решението, чиято отмяна се иска, а именно Решение № 1265 от 12.02.2025г. постановено по адм. дело № 10391/2024 г. на Върховния административен съд. Това е така, тъй като не са налице нови обстоятелства – факти от действителността, които да са от значение за спорното правоотношение, които макар и да са възникнали до приключване на устните състезания, не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, която иска отмяната, до приключване на устните състезания в последната съдебна инстанция. Представеното към искането Постановление от 09.12.2024 г. на прокурор при Районна прокуратура - Благоевград, ТП - Петрич за спиране на наказателното производство по ДП № 314 - ЗМ -259/2022г., не доказва релевантен факт от значение за ангажираната дисциплинарна отговорност на искателя. В тази връзка следва да се има предвид също така, че резултатът от досъдебното производство няма значение за резултата от дисциплинарното производство, доколкото липсва тъждественост между дисциплинарното обвинение и обвинението по наказателното производство. Производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни, възникват при различни предпоставки и не са взаимно обусловени. В случая дисциплинарната отговорност на служителя не е ангажирана за извършване на умишлено престъпление от общ характер /чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР/, а за извършено деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с коeто се уронва престижа на службата - т. 15, т. 19, т. 20 и т.21 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР / чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР/. Дисциплинарната отговорност на искателя е ангажирана за поведение, което е в разрез с правилата за етично поведение и е довело до уронване престижа на МВР. В съдебното производство са установени относимите юридически факти към дисциплинарното нарушение с предвидените процесуални способи. В този случай спирането на наказателното производство не съставлява непълнота на доказателствения материал в хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК. С постановлението на прокурора не се установяват нови обстоятелства, свързани с нарушението на етичните правила, които не са могли да се докажат в съдебно - административното производство, но са от съществено значение за законосъобразността на оспорения административен акт. Реализирането на наказателна отговорност за осъществен състав на престъпление изисква осъществяването на различни юридически факти от релевантните за дисциплинарното нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, ето защо спирането му не рефлектира върху правните изводи в съдебните решения относно законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание на Г.. Със спирането на наказателното производство не се установява различно фактическо и правно положение относно реализираната дисциплинарна отговорност още повече, че съгласно чл. 194, ал. 3 и ал. 4 държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност, като дисциплинарната отговорност е лична. Поради това не е налице соченото от искателя основание по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на обсъжданите решения. Не е налице и соченото отменително основание по чл. 239, т. 3 АПК, предвиждащ отмяната на влязъл в сила съдебен акт, когато същият се основава на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В конкретния случай няма документ или акт на съд или друго учреждение, касаещ дисциплинарното производство, който по надлежния ред да е бил признат за подправен или да е бил отменен. Представеното по делото постановление за спиране на наказателното производство също не притежава тези белези, като то и никога не е било част от доказателствения материал и не касае последния във връзка с ангажиране на дисциплинарната отговорност и налагането на дисциплинарно наказание "уволнение" за неизпълнение на разпоредби на ЗМВР и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК за отмяна на атакуваното съдебно решение. Искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на спора, претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на съдебни разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение е основателна, с оглед на което същата следва да бъде уважена. М. А. Г., следва бъде осъден да заплати на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро, определена на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,