Определение № 4320 от 30.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3485/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Делото е образувано по частна жалба вх. № 21793/19.08.2024 г. (с дата на пощенското клеймо – 15.08.2024 г.) на М. Н. М. срещу определение № 1908 от 29.07.2024 г. по гр. д. № 2163/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молба на М. М. за изменение на решение № 405 от 05.04.2024 г. по същото въззивно дело в частта за разноските. Въззивният съд е съобразил в определението си по чл. 248 ГПК, че по делото е представен двустранно подписан договор за правна защита и съдействие от 24.10.2023 г., съгласно който „Миханики България“ ЕАД - в несъстоятелност, чрез синдика Е. Т., е възложило на адвокат Р. Й. процесуално представителство по в. гр. д. № 2163/2023 г. по описа на САС, като страните са уговорили срещу осъществената правна защита и съдействие възложителят да заплати на адвоката възнаграждение в размер на 5000 лв. по банков път. Представени са доказателства за извършено на 24.10.2023 г. плащане на уговореното адвокатско възнаграждение по банков път. Софийски апелативен съд е посочил, че като основание за извършения превод е записано определение по т. д. № 622/2018 г. по описа на СГС, ТО, VI-16 състав. По това дело съдът по несъстоятелността на „Миханики България“ ЕАД е дал разрешение на синдика на дружеството да заплати адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Й. единствено за водене на делото във въззивната инстанция. Ето защо е намерил за неоснователно възражението на М., че не бил ясен размерът на адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция, тъй като бил посочен общ размер за двете съдебни инстанции. Жалбоподателят счита определението по чл. 248 ГПК за неправилно, тъй като съдебният състав не е обсъдил всички негови възражения, а именно – липсата на яснота относно уговорения и заплатен размер на адвокатското възнаграждение в полза на адвокат Й. за водене на делото пред въззивния съд. Твърди, че съгласно договора за правна защита и съдействие, представен пред САС, адвокат Й. следва да окаже процесуално представителство и съдействие по две дела – гр. д. № 5661/2022 г. на СГС (първоинстанционно) и гр. д. № 2163/2023 г. на САС (въззивно), като договореното общо възнаграждение по двете дела е в размер на 5000 лв. Счита, че от така представения договор не може да се установи какъв размер възнаграждение е уговорен за всяко от двете дела – обстоятелство, което въззивният съд не е съобразил при постановяване на атакуваното пред ВКС определение. Насрещната страна счита частната жалба за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Софийски апелативен съд, пред който е било образувано, по въззивна жалба на М. М., гр. д. № 2163/2023 г., е потвърдил изцяло първоинстанционното решение и с оглед изхода на делото е осъдил М. да заплати на ответника по въззивната жалба „Миханики България“ ЕАД – в несъстоятелност разноски за адвокатско възнаграждение за втората съдебна инстанция в размер на 5000 лв. Сумата 5000 лв. е договорена като размер на дължимото възнаграждение в договор за правна защита и съдействие № 0938551/24.10.2023 г., сключен между „Миханики България“ ЕАД – в несъстоятелност, чрез неговия синдик, и адвокат Р. Й. след приключване на първоинстанционното производство (гр. д. № 5661/2022 г. на СГС) и представен във втората съдебна инстанция. Ангажирани са доказателства за заплащане на възнаграждението по банков път на 24.10.2023 г. Действително, в договора е визирано, че предмет на същия е оказване на правна защита и съдействие по гр. д. № 5661/2022 г. на СГС и по гр. д. № 2163/2023 г. на САС. Установява се обаче, че по делото по несъстоятелността от синдика на „Миханики България“ ЕАД – в несъстоятелност е било поискано от съда, на основание чл. 660, ал. 3 ТЗ, разрешение за упълномощаване на адвокат Й., във връзка с обжалването на първоинстанционното решение по гр. д. № 5661/2022 г. по описа на СГС, срещу адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лв., определено като минимално дължимо за процесуално представителство и защита пред Софийски апелативен съд, с оглед цената на исковете. Съдът е дал разрешение в съответствие с искането. Следователно, съвкупната преценка на материалите по делото води до обоснования извод, че договорената и заплатена сума на адвокат Й. в размер на 5000 лв. представлява адвокатско възнаграждение на последната, дължимо единствено за втората съдебна инстанция. Като е направил извод в този смисъл, Софийски апелативен съд е постановил правилен съдебен акт. Изложеното обуславя потвърждаване на обжалваното пред ВКС определение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,