Определение № 9310 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9109/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Араг България“ ЕООД, подадена от управителя Х. Я., приподписана от адвокат К. Гавраков, срещу определение № 6060 от 04.07.2025 г., постановено по адм. дело № 1074/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу твърдяно бездействие на кмета на Община Пловдив и кмета на Район „Северен“, Община Пловдив - да издадат заповед за забрана ползването и достъп до строеж по чл. 223, ал. 1, т. 6 и т. 7 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) за посочен имот и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че прекратяването на производството граничи с отказ от правосъдие, нарушено е правото му като наемател да ползва имота, налице е правен интерес от подаването на жалбата, административният орган не действа в условията на оперативна самостоятелност при прилагането на чл. 178, ал. 6, респ. чл. 223, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗУТ, поради което жалбоподателят има право на защита по чл. 256 АПК. Иска отмяна на атакуваното определение и връщане на делото с указание за продължаване на съдопроизводствените действия. Не претендира разноски. Ответникът - кмет на Район „Северен“, Община Пловдив, представя отговор под формата на писмено възражение, в което оспорва жалбата и по подробно изложени съображения пледира за оставянето й без уважение. Иска присъждане на разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - кмет на Община Пловдив не представя писмен отговор в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, състав на второ отделение, счита частната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по искова молба, която по същността си представлява жалба, подадена от „Араг България“ ЕООД по реда на чл. 256 АПК, против бездействие на кмета на Община Пловдив и кмета на Район „Северен“, Община Пловдив, да издадат заповед по чл. 223, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗУТ, за забрана ползването и достъпа до всички строежи в ПИ 56784.504.476, област Пловдив, община Пловдив, гр. Пловдив, район „Северен“, ул. Васил Левски (ул. Полет № 100). С обжалваното определение съдът е намерил, че търсеният ред за защита по чл. 256 АПК е неприложим, тъй като не е налице бездействие на посочените органи по смисъла на тази норма. По подадения сигнал на „Араг България“ ЕООД, органите за контрол по чл. 178, ал. 6, респ. чл. 223, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗУТ, не дължат фактически действия, както и задължително произнасяне с изричен акт, тъй като липсва правна норма, която да постановява това. По тези съображения съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Така постановеното определение е правилно. Съгласно съдържанието на жалбата по която е образувано първоинстанционното производство, оспорването касае бездействие на кмета на Община Пловдив и кмета на Район „Северен“, Община Пловдив по установяване на незаконно ползване като животновъден обект (ферма), на съседен имот на имота на който дружеството е наемател. Дори и да се приеме че такова бездействие е налице, за което няма доказателства по делото, (Напротив, по първоинстанционното дело са представени съставени от администрацията констативни протоколи и акт във връзка със сигнала на „Араг България“ ЕООД - л.211 и сл.), същото не може да се квалифицира като бездействие по смисъла на чл. 256 АПК, тъй като неиздаването на заповед по чл. 178, ал. 6, респ. чл. 223, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗУТ, не е фактическо, а правно бездействие и защитата по реда на чл. 256 АПК в случая е изначално недопустима. Разпоредбите на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК регламентират оспорването на фактически действия и бездействия на административните органи, допуснати при изпълнение на административните им правомощия и дейност, като предвиждат две хипотези: оспорване на бездействия по задължения, произтичащи пряко от нормативен акт и оспорване на неизвършването на фактически действия, които органът е длъжен да предприеме по силата на закона. В случая формулираният в жалбата до първоинстанционния съд петитум не се отнася за извършване на фактически действия, а за произнасяне на органа с волеизявление в конкретен смисъл, т. е. за издаване на административен акт с конкретно съдържание - заповеди по чл. 178, ал. 6, респ. чл. 223, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗУТ. Следователно отказът да се издаде такъв акт не представлява бездействие и неизвършване на фактическо действие по смисъла на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК, поради което търсената по този ред защита е недопустима. Тя не попада в приложното поле на чл. 256 АПК,защото за административния орган не е налице законово задължение да извърши конкретно действие - проверка, респ. да образува административно производство по сигнал за незаконно ползване на строеж. При упражняване на правомощията си по чл. 223 ЗУТ, компетентният административен орган няма регламентирано задължение за произнасяне в определен срок и за започване на производството, като органът не е обвързан от наличието или липсата на сигнал за незаконно ползване на строеж - той действа служебно. Като орган за контрол, кметът действа в условията на оперативна самостоятелност и негова е преценката да издаде или не заповед за забрана на ползването и достъпа до строежа. Обоснован в тази насока е изводът на съда, че за жалбоподателя не е налице правен интерес да оспорва неизвършването на определени действия от кметовете на общината и района, свързани с ползването на строежа. Следователно, както правилно е приел административният съд, предявеният иск по чл. 256 АПК се явява недопустим, което води до недопустимост и на образуваното по него съдебно производство. С оглед на горното определението следва да се остави в сила като правилно. При този резултат на делото право на разноски има ответната страна на основание чл. 143, ал. 3 АПК. Въпреки изразената претенция за това от кмета на Район „Северен“, Община Пловдив, същият не е ангажирал доказателства да е сторил разноски. Няма данни за осъществяване и на негово процесуално представителство от юрисконсулт, включително при подаването на възражението му срещу частната жалба, което е подписано само от кмета. Поради това искането му за разноски не може да бъде уважено. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение