Определение № 243 от 25.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 1065/2018 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. С. Г. срещу определение №121 от 09.03.2018 г. по в.ч.гр.д.№123/2018 г. на ОС Велико Търново. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на А. С. Г. срещу определение от 22.01.2018 г. на съдия по вписванията при СВ при РС Велико Търново, с което е постановен отказ да се извърши вписване на решение №369/14.02.2008 г. на ОСЗ Полски Т.. В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3 от ГПК се преповтарят доводите за неправилност на определението. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че към заявлението за вписване, заявителят не е представил оригинал или официално заверен препис от решението на ОСЗ, чието вписване е поискано, а и в посоченото решение, на което ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ придава характер на констативен нотариален акт, не се съдържа точно описание на недвижимите имоти, с посочване на техните граници. Настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. В случая не е формулиран материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд /съдържащите се в изложението съображения за неправилност на решението не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право/, поради което и тъй като съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил общото основание за селектиране на касационните жалби - правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, а от друга страна ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба, настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,