Решение № 106 от 19.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1326/2010 г.

Решение № 106 от 19.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1326/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 18 от 07.04.2010 г. на Хасковски окръжен съд постановено по гр. д. № 690/2009 г., с което е отменено решение № 654 от 23.10.2009 г. по гр. д. № 543/2008 г. на Хасковски районен съд и вместо това е отхвърлен предявения от Я. А. П., Д. А. Т., Х. А. Т., С. Н. Т. и Й. Н. Т. против [община] и В. Н. Г., Г. Н. Г., М. Г. С., последните трима като наследници на починалия в хода на делото ответник Г. Д. Г., иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено правото на собственост, както и предявения от същите ищци иск по чл. 108 ЗС против Д. М. А. и М. Ш. А. относно нива /земеделски имот/ от кв. м. в м. "К. "/Д. т./, Х. землище, представляваща имот № по кадастралната карта на [населено място] от 1988 г., която е част от имот с площ кв. м. с идентификатор по кадастралната карта на града от 2006 г. Отхвърлено е и искането за отмяна на нотариални актове. С определение № 1261 от 30.12.2010 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво разрешаване в практиката на въпроса дали решение на Поземлената комисия, постановено при действието на § 4к ПЗР ЗСПЗЗ и чл. 28 ППЗСПЗЗ в редакциите им от ДВ бр. 98 от 1997 г., е достатъчно, за да легитимира правото на собственост на бившите собственици. Жалбоподателите Я. А. П., Д. А. Т., Х. А. Т., С. Н. Т. и Й. Н. Т. намират решението за неправилно - постановено в нарушение на закона, на съществени процесуалноправни разпоредби и необосновано. Считат, че съдът в противоречие със закона и с практиката е възприел тезата, че искът е преждевременно предявен. Според тях съдът не е взел предвид, че те са се легитимирали със същото решение на Поземлената комисия в други съдебни производства относно съседни части от същата нива, където ревандикационните им претенции са били уважени. Подадена е от същите лица и частна жалба срещу определение на въззивния съд по разноските, а именно определение от 01.07.2010 г., с което ищците са осъдени да заплатят на [община] разноски за юрисконсултско възнаграждение 600 лв. за двете инстанции. Ответникът по жалбата [община] е взел становище само по частната жалба, а именно намира я за неоснователна. Ответниците Д. М. А. и М. Ш. А. чрез процесуалния си представител претендират за отхвърляне на жалбата. Останалите ответници не са взели становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Предявени са обективно и субективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и по чл. 108 ЗС за установяване правото на собственост на ищците спрямо ответниците [община], В. Н. Г., Г. Н. Г., М. Г. С., както и за предаване на владението спрямо ответниците Д. М. А. и М. Ш. А. относно поземлен имот с площ кв. м. в м. К., Х. землище, представляващ част от имот по кадастралната карта на града от 1988 г. Правото си на собственост ищците обосновават с наследяване на Я. Д. Т., който е притежавал нива от 9 дка в местността и с решение на ПК-Х. от 01.04.1998 г. на наследниците му е признато правото на възстановяване върху нива с такава площ в стари реални граници със забележка, че се прилага § 4 ПЗР ЗСПЗЗ и имотните граници ще се определят по влезлия в сила ПНИ по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ. Ответникът Г. Г., починал в хода на делото и заместен от наследниците си, притежава констативен нотариален акт за спорния имот, издаден през 1998 г. На Г. е предоставено право на ползване по ПМС 26/1987 г. от ОбНС Х. върху 500 кв. м. в м. "П. на п.", която е идентична с "Д. т.". През 2006 г. той е продал имота на Д. М. А.. Според декларацията на ползвателя от 29.01.1998 г. посоченият имот е единствена земеделска земя на него и семейството му. Същевременно, с решение по чл. 18ж, ал. 2 ЗСПЗЗ на него и на други наследници е признато право на възстановяване върху ниви в същата местност "Д. т." с обща площ 27 дка. При посочената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че ищците не могат да установят правото си на собственост с решението на ПК от 01.04.1998 г., тъй като в хипотези на възстановяване на имоти в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ реституционната процедура приключва едва след постановяване на заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, с която се конкретизира имота и границите му според плана на новообразуваните имоти. В случая такава заповед няма издадена. А предявените искове са установителен и ревандикационен, които не могат да бъдат основани на решението на ПК за възстановяване на собствеността. Поради това е отхвърлил исковете. По основанието за допускане на касационно обжалване. Същото е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса дали решение на Поземлената комисия, постановено при действието на § 4к ПЗР ЗСПЗЗ и чл. 28 ППЗСПЗЗ в редакциите им от ДВ бр. 98 от 1997 г., е достатъчно, за да легитимира правото на собственост на бившите собственици. Противоречивото разрешаване на въпроса е констатирано в решения по сходни спорове, постановени от Върховния касационен съд и Хасковски окръжен съд, по искове на същите ищци. С Решение № 1235 от 30.12.2008 г. по гр. д. № 5000/2007 г. на ВКС, I г. о. е уважен иск по чл. 108 ЗС на настоящите ищци спрямо О. К. и Д. К. за съседен имот, представляващ част от възстановената на ищците нива от 9 дка. С влязло в сила на 09.04.2004 г. решение на Хасковски районен съд по гр. д. № 1201/2001 г. е уважен иск на настоящите ищци против П. Д. Т. за имот от дка, представляващ имот № по кадастралния план на м. К., Х. С решение на ВКС, 4-то г. о. № 585 от 11.06.2007 г. по гр. д. № 267/2005 г. е оставено в сила решение на Хасковски окръжен съд за уважаване на иск на ищците против Т. Д. относно имот № с площ кв. м. Във всички производства съдилищата са приели, че ищците - наследници на Я. Д., се легитимират като собственици на основание наследствено правоприемство и реституция, произтичаща от решение на ПК - Х. № 36-51 от 01.04.1998 г. върху нива с площ 9 дка в местн. "Д. т. ", възстановена в стари реални граници, а ответниците са ползватели на имотите, спрямо които не са осъществени предвидените в закона предпоставки на § 4а или 4б ПЗР ЗСПЗЗ за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. А в обжалваното решение съдът е счел, че реституционната процедура за ищците не е приключила, тъй като не е издадена заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ и съответно по чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Настоящият състав намира за правилна практиката в цитираните по-горе решения на Върховния касационен съд и Хасковски районен съд и не споделя становището на въззивния съд. Междувременно по този въпрос са постановени решения на Върховния касационен съд в производство по чл. 290 ГПК, които са задължителни. С решение 157 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 409/2009 г. на ВКС, II г. о. по ревандикационен иск на същите ищци е прието, че издаденото позитивно решение на ПК за възстановяване на собствеността в стари реални граници в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, без да е издадена заповед на кмета по § 4к ПЗР ЗСПЗЗ, легитимира собствеността, тъй като към момента на постановяване на решението изискването за такава заповед не е било въведено. Решение № 588 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 1350/2009 г., I г. о. е в същия смисъл. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ в редакцията й от ДВ бр. 98/1997 г. /при действието на която е постановено конкретното решение на Поземлената комисия/ сочи, че се издава решение за възстановяване правото на собственост на гражданите върху земеделски земи при условията на § 4 - 4л в срок до 31.01.1998 г. А според чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ /редакция към същия момент/ за установяване на границите на имотите се изработва план на новообразуваните имоти. Разпоредбата на § 4к в същата редакция съдържа три алинеи /липсва алинея 7/ и урежда изработването на кадастрални планове за земите, предоставени за ползване въз основа на актовете по § 4. Едва с изменението на закона в ДВ бр. 68/1999 г. е предвидено, че относно имоти в терен по § 4 с решението на Поземлената комисия само се признава правото на възстановяване, като се описва размера на земята и местността, а собствеността се придобива с издаване на заповед по § 4к ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ. Следователно преценката на конститутивното, легитимиращо действие на решението на органа на земеделската реституция следва да се извършва с оглед редакцията на закона към момента на постановяването му. Новата уредба, въвеждаща различен ред за възстановяване на собствеността, не може да засегне вече придобити права. Ето защо решенията на Поземлената комисия, с които се възстановява собственост върху имоти в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, издадени до изменението на закона в ДВ бр. 69/1999 г., са достатъчни за установяване правото на собственост върху съответните имоти. По основателността на касационната жалба предвид наведените касационни основания и разрешението на правния въпрос, посочен по-горе: В. решение е неправилно. Изводът на въззивния съд за неоснователност на ревандикационната претенция поради невъзможността ищците да легитимират правото си на собственост с решението на Поземлената комисия - Х. № 36-51/01.04.1998 г., е в нарушение на закона - чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ. Действащата към този момент редакция на § 4к ПЗР ЗСПЗЗ не предвижда издаване на заповед на кмета за придобиване собствеността върху имотите в терени по § 4. Поради това с решението ищците се легитимират като собственици в производството по предявения от тях установителен и ревандикационен иск. Следващата предпоставка за уважаване на предявените искове е установяване дали в полза на ползувателя Г. Д. Г. надлежно е възникнало право на собственост върху имота при условията на § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ. В. съд не се е произнесъл по този въпрос, понеже е отхвърлил иска единствено поради липса на легитимация на ищците, без да разглежда останалите предпоставки за основателност на иска. Тъй като необходимите доказателства са събрани и не се налага извършване на нови процесуални действия, то на основание чл. 293 ГПК въпросът следва да се реши от настоящата инстанция. По делото е установено предоставянето на правото на ползване върху имота на основание ПМС 26/1987 г. от ОбНС Х. Безспорно е обаче, че имотът не е застроен със сграда, което изключва приложението на § 4а ПЗР З. за придобиване на собствеността. Не са осъществени и предпоставките на § 4б, които изискват ползваният имот да представлява лозе или овощна градина и да е единствената земеделска земя на ползувателя и неговото семейство. В случая правото на ползване е предоставено върху нива - видно от удостоверението № И-4 от 11.12.1989 г. и според приетата техническа експертиза понастоящем също не е засаден с лози или овощни дръвчета. Освен това, въпреки подадената декларация от ползувателя, че имотът е единствена земеделска земя на него и семейството му, по делото са налице данни, че на него, заедно с други сънаследници, с решение по чл. 18ж, ал. 2 ЗСПЗЗ е признато право на възстановяване върху ниви в същата местност "Д. т." с обща площ 27 дка. По изложените съображения следва да се приеме, че Г. Д. Г. не се легитимира като собственик на предоставения за ползване имот на основание § 4а или 4б ПЗР ЗСПЗЗ. Поради това и извършеното от него разпореждане с имота в полза на ответника Д. М. А. по време на брака му с М. Ш. А. не е произвело транслативно-вещен ефект. Изложеното обуславя основателност както на установителната претенция против наследниците на Г. Д. Г., така и на ревандикационния иск против Д. и М. А., които владеят имота без правно основание. Затова обжалваното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго за уважаване на исковете спрямо ответниците - физически лица. При индивидуализацията на имота следва да се вземе предвид изнесеното от вещото лице и установено от приложената скица, че понастоящем за местността има одобрена кадастрална карта, като процесният имот представлява част от поземлен имот с идентификатор целия с площ от кв. м. Предявената установителна претенция спрямо [община] обаче е недопустима поради липса на правен интерес. Общината е предоставила право на ползване на Г. Г., признала е правото му да придобие собствеността на основание § 4б ПЗР ЗСПЗЗ, приела е извършеното от него плащане на стойността на имота и е изпратила преписката на нотариуса за снабдяване с нотариален акт, но не претендира за себе си собственически или други вещни права върху имота, противопоставими на ищците. Поради това за ищците не е налице правен интерес да установяват собствеността си против общината. Затова постановеното решение в тази част следва да бъде обезсилено, а производството - прекратено. Предвид признаването правото на собственост на ищците следва на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен констативния нотариален акт за собственост върху имота, издаден на Г. Д. Г., а именно: нотариален акт № 150, т. I, рег. № 1575, д. № 150/1998 г. на нотариус № 079 по регистъра на Нотариалната камара. По отношение на нотариалния акт, с който Г. Д. Г. е продал имота на Д. М. А. искането с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е неоснователно. Тази акт обективира правна сделка, която е действителна, породила е права и задължения за страните, но няма транслативно-вещен ефект относно правото на собственост. Защитата, която се цели с направеното искане, ищците ще получат чрез вписването на съдебното решение, постановено по спора. Предвид уважаването на исковете против ответниците - физически лица ищците имат право на направените разноски в производството пред трите инстанции за държавни такси, адвокатско възнаграждение и експертизи, които възлизат на 1362 лв. По частната жалба. С оглед крайния изход на спора спрямо [община] следва да бъде потвърдено определението на Хасковски окръжен съд от 01.07.2010 г. по гр. д. № 690/2009 г., с което е изменено постановеното решение в частта му за разноските като в полза на ответника по иска [община] са присъдени 600 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В случая производството против този ответник се прекратява поради недопустимост и същия има право на разноски и при прекратяване на делото - чл. 78, ал. 4 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на II г. о.