Решение № 6756 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1503/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на РОДОПИ ИНВЕСТ ГРУП“ АД, ЕИК 202162832, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Цар Калоян“ № 8, представлявано от Д. Георгиев – изпълнителен директор, чрез адв. А. Ботева против решение № 8662 от 13.10.2025г., постановено по адм.дело № 1307/2025г. по описа на Административен съд(АС)-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу Задължителни предписания по Констативен протокол от 22.04.2025 г., изготвен от длъжностни лица от отдел „Екология“ при Община „Родопи“ във връзка с нерегламентирано изхвърляне на отпадъци. Наведените в касационната жалба възражения за неправилно приложение на Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се и съображения за нищожност на констативния протокол. Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отменят оспорените предписания като издадени от некомпетентен орган или като незаконосъобразни. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Ботева, която претендира присъждане на съдебни разноски съобразно представен списък. Ответниците по касация, с писмено становище, оспорват касационната жалба. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение и правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от касационния жалбоподател. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство са задължителни предписания, дадени с Констативен протокол от 22.04.2025 г., изготвен от длъжностни лица от отдел „Екология“ при Община „Родопи“ във връзка с нерегламентирано изхвърляне на отпадъци (нерегламентирано замърсяване със смесени отпадъци от пластмаси, найлон, кашони, строителни отпадъци – гуми, бетон, тухли, дървени отпадъци от разрушаване на сгради, смесени битови отпадъци и др.) в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 03304.8.189 по КККР на с. Белащица, местност „Тръновица“, Община „Родопи“, област Пловдив, вид собственост – „Частна обществени организации“. Предписанията са дадени след извършена проверка на онование чл.112 и 119 от ЗУО и са издадени във връзка с чл.120 и чл. 29, ал.2, предл. четвърто от ЗУО, като „РОДОПИ ИНВЕСТ ГРУП“ АД като притежател на отпадъци по смисъла на §1, т.29, предл. трето от ДР на ЗУО е задължено в срок до 07.05.2025г. да отстрани отпадъците, намиращи се в собствения му имот и да представи документи за извършване на действието. За да остави в сила предписанията, първоинстанционният съд е приел, че са издадени от компетентни контролни органи по см. на чл.119, ал.1 ЗУО, в предписаната от закона форма при наличие на фактическите и правни основания и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че „РОДОПИ ИНВЕСТ ГРУП“ АД като собственик на поземлен имот (ПИ) с идентификатор 03304.8.189 по КККР на с. Белащица е следвало да положи грижата на добър стопанин и че следва да отговаря за пропуснатите действия по стопанисване на имота. Изложил е съображения за законосъобразност на оспорените предписания и за нарушение на чл.29, ал.2, предл. четвърто от ЗУО, както и за съответствие на акта с целта на закона за предотвратяване на замърсяването на околната среда и правилно управление на отпадъците. По изложените съображения първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу процесните задължителни предписания. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Решението на Административен съд - Пловдив се основава на задълбочена и обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. В хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесните задължителни предписания съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи за неговата незаконосъобразност. Оспореният пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт е издаден на основание чл.120 ЗУО, съгласно която разпоредба при извършване на проверките контролните органи по чл.119, ал.1 ЗУО съставят констативния протокол. Контролните органи по чл.119 ЗУО са тези по чл.112-115, 117 и 118 от ЗУО. Съгласно чл.112, ал.1 ЗУО, кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице извършва контрол по управление на отпадъците на територията на общината. Видно от представената Заповед № 12 от 02.01.2025г. на кмета на община „Родопи“-Пловдив, лицата извършили проверката и издали предписанията, са оправомощени заедно и/или поотделно за посочените в заповедта дейности, поради което разполагат с материалната и териториална компетентност да дават предписания по реда на чл.120 ЗУО, което обуславя валидност на оспорения акт и неоснователност на възражението за нищожност. При проверката е установено, че в поземлен имот с идентификатор 03304.8.189 по КККР на с. Белащица са разположени подробно описаните в констативния протокол отпадъци. Посочено е и не е спорно, че имотът е собственост на касационния жалбоподател, като няма твърдения и данни да е отдаван под наем. Разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от ЗУО предвижда, че притежателите на отпадъци следва да изпълняват разпоредбите за събиране, транспортиране и третиране на отпадъците. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 29 от ЗУО „притежател на отпадъци“ е причинителят на отпадъци или физическото или юридическото лице, в чието владение се намират те. Аналогична е и дефиницията в чл. 3, § 6 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19.11.2008 г. относно отпадъците, според която "притежател на отпадъци" е причинителят на отпадъци или физическото или юридическото лице, което има фактическа власт върху отпадъците. От тълкуването на разпоредбите, транспониращи директиви на Европейския съюз, следва да се приеме, че понятието "владение" в § 1, т. 29 от ДР на ЗУО следва да се разбира като "фактическа власт". Понятията "притежател на отпадъците" и "фактическа власт", установени в специалното законодателство по управление на отпадъците на ниво ЕС, следва да се тълкуват в контекста на целите и принципите на Директивата и ЗУО и да се прилагат по начин, способстващ за тяхното реализиране. Определяща в дефиницията за "притежател на отпадъците" в случая е фактическата власт върху отпадъците, а не правото на собственост върху отпадъците. От доказателствената съвкупност по делото е установено, че притежател на отпадъците е касационният жалбоподател. Именно той упражнява фактическата власт върху разположените в собствения му недвижим имот отпадъци, което е определящо за целите на ЗУО. Правилно се поддържа от органа, че собственикът на недвижимия имот следва да полага грижата на добър стопанин и да не допуска нерегламентирано изхвърляне на отпадъци в него. Именно собственикът на имота е този, който може да осъществява контрол над същия и за това на него се възлагат задълженията за почистването му, още повече, че в случая няма доказателства имотът да е бил отдаден под наем. Разпоредбата на чл. 29, ал.2, предл.4 от ЗУО забранява друга форма на неконтролирано управление на отпадъците, което е посочено като основание за издаване на предписанията. Понятието "Управление на отпадъците" е дефинирано в § 1, т. 46 от ДР на ЗУО, а именно- това са събирането, транспортирането, обезвреждането и оползотворяването на отпадъците, включително осъществяваният контрол върху тези дейности, след експлоатационните грижи за депата, както и действията, предприети в качеството на търговец или брокер. От своя страна разпоредбата на § 1, т. 41 от ДР на ЗУО посочва, че понятието "събиране" представлява натрупването на отпадъци, включително предварителното сортиране и предварителното съхраняване на отпадъци, с цел транспортирането им до съоръжение за третиране на отпадъци, а именно-такова, в което се извършват дейности по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане (§ 1, т. 44 от ДР на с. з.). Понятието "съхраняване" на отпадъци е дефинирано в § 1, т. 42 от ДР на ЗУО като дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране, а третирането включва дейностите по оползотворяване или обезвреждане на отпадъците (§ 1, т. 44 от ДР на с. з.). В настоящия случай се установява, че в процесния имот са се намирали описаните в констативния протокол отпадъци и предвид установената фактическа обстановка, в притежаваният от касационния жалбоподател имот действително са били "събирани" и "съхранявани" отпадъци, с което са осъществени форми на понятието "управление на отпадъци". Констатираното "управление на отпадъци" на територията на процесния имот безспорно се явява неконтролирано, тъй като жалбоподателят не е разполагал със съответно разрешение по чл. 35 от ЗУО за извършване на дейности по оползотворяване на отпадъци. Ето защо, правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден при наличието на материално правните предпоставки за това и в съответствие с целта на закона, според който управлението на отпадъците има за цел да се предотврати или намали вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда. Предвид горното настоящият съдебен състав не кредитира и касаторовата теза за необоснованост на първоинстанционното решение. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. По тези съображения се преценява за правилен формираният от първоинстанционния съд извод за законосъобразност на процесните задължителни предписания. Като е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт и при липса на касационни основания, водещи до отмяната му, същият трябва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора неоснователна се явява и акцесорната касаторова претенция за присъждане на съдебни разноски, а такива са претендирани от ответната страна, поради което се дължат за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева( превалутирани на 102 евро) на основание чл.143 АПК във вр. с чл.37 ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,