Определение № 750 от 18.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 419/2026 г.

Производство е по чл.307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба на Г. Х. Х. и С. К. Х., подадена на 25.11.2025г., за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на решение № 279 от 16.01.2024г. по гр.д. № 15040/2021г. на Софийски градски съд, влязло в сила на 31.03.2025г. с постановяване на определение по чл. 288 ГПК за недопускане на касационно обжалване. С решението е уважен предявения от „Принт Медия“ ООД против молителите иск по чл. 108 ЗС за признаване собствеността и предаване владението върху сграда(бивша баня) в УПИ *-* в кв. 13 по плана на [населено място], застроена на 292 кв.м. представляваща по КККР сграда с идентификатор ****, заедно с поземления имот - УПИ *-* с площ 1500 кв.м., представляващ по КККР ПИ с идентификатор *** с площ 1475 кв.м. Молителите сочат, че са открили ново писмено доказателство от значение за делото, с което не са успели да се снабдят по време на процеса, въпреки положените усилия. Доказателството е акт за държавна собственост № 3275 от 14.02.1969г., в който ръкописно е отбелязано, че на 17.04.1991г. с решение на ИК на СНС банята се предоставя на ОбНС-Панчарево за стопанисване. С това доказателство молителите са се снабдили от СО-Район Панчарево след подаване на заявление за достъп до обществена информация и решение на Кмета от 20.10.2025г. за предоставяне на такава. Считат, че новото доказателство е от значение за изхода на спора, защото води до извод, че Общината не е придобила собствеността на някое от основанията в ЗМСМА и съответно не е могла да прехвърли правото на собственост на ищеца по иска „Принт Медия“ ООД. Ответникът по молбата „Принт Медия“ ООД, ЕИК 130790380, я намира за неоснователна. Счита, че представеният акт за държавна собственост с ръкописно отбелязване, не запълва основанието на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Наред с това изтъква, че между молителите и Столична община е постановено влязло в сила решение, с което правата на молителите по реституция са отречени и е прието, че Общината е собственик на имота. Ответникът по молбата Столична Община - трето лице помагач на ищеца по иска, намира молбата за недопустима поради неспазване на срока по чл. 305, ал.1, т.1 ГПК. Сочи, че решението е влязло в сила на 31.03.2025г., а соченото ново писмено доказателство е възникнало много преди постановяване на крайния акт на съда, при което срокът за подаване на молба за отмяна тече от влизане на решението в сила. При извършената проверка по чл.307 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира молбата за отмяна за допустима. Молителите се позовават на писмено доказателство, което според тях съдържа нови обстоятелства от значение за спора. Снабдили са се с него въз основа на решение по ЗДОИ от 20.10.2025г. и са подали молбата за отмяна на 25.11.2025г. При тези данни следва да се приеме, че е спазен тримесечният срок по чл. 305, ал.1, т.1 ГПК, който тече от момента, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или е могъл да се снабди с новото доказателство. Поддържаното от Столична община възражение е неоснователно. Срокът тече от влизане в сила на решението когато молителят е разполагал с новото доказателство още по време на висящността на процеса, какъвто не е настоящия случай. По молбата е внесена държавна такса и същата е вписана. При горните констатации молбата подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.