Определение № 60268 от 26.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3973/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Н. Д., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Р. Д., против решение № 260112 от 16 юни 2021 г., постановено по в.т.д. № 126/2021 г. по описа на Апелативен съд В., с което се потвърждава решение № 260342 от 13 ноември 2020 г., постановено по т.д. № 277/2020 г. по описа на Окръжен съд Варна, в частите му, с които Д. е осъден солидарно с Я. Д. Д. да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумата 23642,38 лева, представляваща 1/2 част от дължимата главница по договор за кредит от 29.08.2013 г., сключен с кредитополучателя Д. Н. Д., починал на 01.12.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата от исковата молба, сумата 1367,72 лева, представляваща дължими договорни лихви за периода 07.05.2014 г.-27.01.2015 г. включително, сумата 6690,84 лева, представляваща лихвена надбавка за периода 03.10.2014 г.-21.02.2020 г. включително, както и сумата 60 лева, представляваща неплатени заемни такси, дължими от Д. в качеството му на поръчител по договор за поръчителство от 29.08.2013 г., за които вземания е постановен отказ за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, и се отменя същото първоинстанционно решение в частите му, с които е отхвърлен предявеният от банката срещу Я. Д. и Т. Д. солидарно иск за разликата над 1267,72 лева до пълния заявен размер от 12297,60 лева, претендирана като договорна възнаграждителна лихва за периода 28.01.2015 г.-21.02.2020 г., включително и в частта му, с която банката е осъдена да заплати адвокатско възнаграждение, и вместо него Я. Д. и Т. Д. са осъдени да заплатят на банката солидарно сумата 10929,88 лева, представляваща договорна лихва до 21.02.2020 г., дължима по договор за кредит от 29.08.2013 г., сключен с кредитополучателя Д. Н. Д., от Я. Д. в качеството на наследник на починалия кредитополучател Д. Д. съразмерно на наследствения ѝ дял в размер на 1/2, солидарно с Т. Д. в качеството му на поръчител по договор за поръчителство от 29.08.2013 г., и в тежест на Я. Д. и Т. Д. са присъдени разноски. Като взе под внимание изложените в касационната жалба оплаквания, както и отправеното до съда искане за допускане на касационното обжалване по въпроса от кога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост, касационният съд в настоящия си състав приема, че от значение за правилното разрешаване на спора ще е тълкуването, което ще се даде от ВКС по тълк.д. № 5/2019 г. по описа на ОСГТК, по въпроса при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотеза на предсрочна изискуемост. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,