Определение № 50109 от 10.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1480/2022 г.

Производството е по реда на чл.247 ГПК, образувано по молба вх.№ 501946 от 04.04.2023г., подадена от В. К. Б. - ответник в касационното производство с искане за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по настоящото дело Определение № 50219 от 29.03.2023г. в частта относно разноските, присъдени за производството по чл.288 ГПК. В молбата се посочва, че с цитираното определение, постановено по реда на чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на ЗАД „Алианц България” АД. Въпреки, че в мотивите на към него правилно е отразено, че при този резултат на ответната в касационното производство страна В. Б., която претендира заплащането на разноски за изготвянето на отговора на касационната жалба и които доказва посредством представени договор за права защита и съдействие и банков документ за плащането на договореното адвокатско възнаграждение, следва да се присъди сумата 2 076лв., в диспозитива на определението тази сума е присъдена в полза на касатора. От насрещната страна отговор на молбата не е постъпил. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Молбата е основателна. Изложените в нея факти са правилно посочени. Постановеният диспозитив, с който В. Б. е осъдена да заплати на ЗАД „Алианц България”ЕАД сумата 2 076лв. разноски за настоящото производство, представляващи адвокатско възнаграждение с ДДС, не отговаря на ясно изразената воля в мотивите към съдебния акт, че тази сума следва да се присъди като разноски на ответната в касационното производство страна В. Б. за защита срещу касационната жалба, по която касационното обжалване не е допуснато. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.