Определение № 13154 от 04.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10993/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите във вр. чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. В. В. срещу разпореждане № 11984 от 15.07.2024 г., постановено по адм. дело № 9526/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, с което на основание чл. 213а, ал. 2 вр. с чл. 215, т. 3 и чл. 236 АПК е оставена без разглеждане частната му жалба с вх. № 21672/02.07.2024 г. против определение № 4344 от 24.04.2024 г., постановено по същото дело. В частната жалба се посочва, че разпореждането е нищожно, недопустимо и неправилно, без да се излагат конкретни доводи, като се претендират законните последици от твърдените пороци на съдебния акт. Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното разпореждане на основание чл. 213а, ал. 2 вр. с чл. 215, т. 3 и чл. 236 АПК, е оставена без разглеждане частната жалба с вх. № 21672/02.07.2024 г. на Н. В. В. против определение № 4344 от 24.04.2024 г., постановено по същото дело, с което е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ по чл. 23, ал. 2 ЗПП. За да постанови този резултат съдът е приел, че определение № 4344 от 24.04.2024 г. е връчено на В. по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК на 29.05.2024 г., като срокът за обжалването му е изтекъл на 12.06.2024 г., което прави повторно подадената на 26.06.2024 г. частна жалба срещу определението недопустима за разглеждане поради просрочие. Така постановеното разпореждане е валидно, допустимо и правилно, като не се констатират твърдените от частния жалбоподател пороци на съдебния акт. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че срокът за обжалване на връченото по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК определение № 4344 от 24.04.2024 г. е изтекъл на 12.06.2024 г. В случая страната е търсена многократно на единствения известен по делото адрес и след като не е открита на него, законосъобразно съдът е пристъпил към уведомяване по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК. Съгласно разпоредбата, когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда. Установено е, че уведомлението за изготвяне на определение № 4344 от 24.04.2024 г. е пуснато в пощенската кутия на жалбоподателя на 29.05.2024 г. и в предоставения едноседмичен срок, В. не се е явил, за да получи книжата от канцеларията на АССГ, поради което с изтичането на срока за получаването им същите се смятат за връчени с дата 05.06.2024 г. От тази дата е започнал да тече 7-дневния срок за обжалване на определението, който е изтекъл на 12.06.2024 г. (сряда, присъствен ден). Това прави изпратената с пощенско клеймо от 26.06.2024 г. частна жалба срещу определението просрочена, като подадена след преклузивния срок по чл. 230 АПК. Ето защо предпоставките на чл. 213а, ал. 2 вр. с чл. 215, т. 3 АПК за прекратяване на производството са били налице, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд. По тези съображения и при липса на основания за отмяна на обжалваното определение последното като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 213а, ал. 7 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,