Определение № 36 от 20.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 442/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 3360 от 09.10.2014 г. на Р. К. Е. срещу определение № 3900 от 18.09.2014 г. по в. ч. гр. д. № 807/2014 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е върната като процесуално недопустима частна жалба с вх. № 4714 от 30.06.2014 г. против определение № 2461 от 17.06.2014 г. на Районен съд – Разлог по гр. д. № 172/2013 г. Заявено е искане за отмяна на обжалваното определение, поради това, че е неправилно. Ответникът по частната жалба Н. Т. Е. не е депозирал отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл.248, ал.3 във връзка с чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното въззивно определение Благоевградският окръжен съд е приел, че частната жалба срещу определение № 2461 от 17.06.2014 г. на районен съд – [населено място] по гр.д. № 172/2013 г. е процесуално недопустима, тъй като за частния жалбоподател липсва правен интерес да обжалва, понеже искането му е изцяло уважено. Изводите на въззивния съд са правилни. С молба вх.№ 3640 от 20.05.2014 г. Р. К. Е. е сезирал Районен съд – Разлог с искане постановеното от този съд решение № 1706 от 28.04.2014 г. по гр. д. № 172/2013 г. да бъде изменено в частта относно присъдените в полза на противната страна разноски, които възлизат на сумата 415 лв., а не на сумата 1 000 лв. С определение № 2461 от 17.06.2014 г. районният съд е уважил изцяло молбата му, като разноските, присъдени в полза на Н. Е. са намалени от 1 000 лв. на 415 лв. Независимо от обстоятелството, че молбата с вх.№ 3640 от 20.05.2014 г. е изцяло удовлетворена, Р. К. Е. е подал частна жалба срещу постановеното от районния съд определение № 2461 от 17.06.2014 г. За него, обаче, липсва правен интерес да обжалва това определение извън основанията, на които се е позовал в молбата си за изменение на първоинстанционното решение. По изложените съображения обжалваното определение, с което е върната като процесуално недопустима частната жалба против определение № 2461 от 17.06.2014 г. на Районен съд – Разлог по гр. д. № 172/2013 г., се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение