Определение № 5469 от 27.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4816/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 ал.1 т.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Б. Б., гражданин на Турция, чрез адвокат Илиев срещу разпореждане №11956 от 07.04.2025 г., постановено по адм. дело №3373 по описа за 2025 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлено искането му по реда на чл.250 от АПК за прекратяване на незаконосъобразни действия по фактическото му задържане в помещение от затворен тип на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Твърди неправилност на разпореждането поради наличие на основания по чл.209 т.3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развива подробни доводи в частната жалба и иска отмяна и постановяване на акт по същество - за незабавно прекратяване на фактически действия по задържането на чужденеца. Няма постъпили становища по частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид твърденията в частната жалба, мотивите на обжалваното определение и данните по делото, преценява следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административния съд е бил сезиран с жалба по чл.250 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК с искане за прекратяване на незаконосъобразни действия на административен орган, изразяващи се във фактическо задържане в център от затворен тип към РПЦ София на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. Твърдението е било, че са отпаднали обстоятелствата, свързани с фактичесдкото задържане – приключило е производството по предоставяне на международна закрила. Съдът е разгледал подробно твърденията на лицето, събрал е необходимите данни и е преценил, че действието на приложената мярка за временно задържане по чл.49б ал.1 т.2 от Закона за убежището и бежанците, не е приключило към момента на подаване на жалбата, тъй като не е налице влязъл в сила акт. Разпореждането на административния съд е правилно. Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила – съдът е провел надлежно производство по чл.250 и следващите от АПК, както и актът е надлежно фактически и правно обоснован. Не е налице и нарушение на материалния закон. Няма никакъв спор относно фактите – лицето – чужденец е бил настанен с решение на органа в център от затворен тип до извършване на всички необходими и задължителни фактически и правни действия по установяване на необходимостта от допускане на международна закрила на чужденеца. Решението, с което е отказана такава е постановено на 17.03.2025г. – с № УП-ОК4 и е за отхвърляне на молбата за представяне на международна закрила на Б. Б. като явно неоснователна. Този акт е връчен на лицето, в присъствие на преводач, на 26.03.2025г. Това решение може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от връчването му пред Административен съд София град. Следователно има 7-дневен срок от връчването за влизане в сила на постановения административен акт. Жалбата на гражданина на Турция Б. Б. е подадена на 28.03.2025г., което е преди влизане в сила на решението за отказ за предоставяне на международна закрила. Поради което, достигайки до този извод, първоинстанционния съд правилно е приел, че няма влязъл в сила акт, който да урежда положението му или статута в държавата, поради което правилно е отхвърлил искането. Предвид липсата в частната жалба на различни твърдения, както и на разпоредбата на чл.236 от АПК, следва изцяло да бъде приложена разпоредбата чл.221 ал.2 пр.2 т АПК и да бъде направено препращане към мотивите на първата инстанция. Разпореждането като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.235 от АПк, Върховният административен съд, четвърто отделение