Определение № 63 от 29.01.2026 г. на ВКС по н. д. № 69/2026 г.

Производството е с правно основание по чл. 43, т. 3 от НПК. Образувано е съдебно производство - НЧХД № 226 / 2025г. по описа на РС – Момчилград, по подадена тъжба от С. З. Б. срещу О. Й. П. за деяние по чл.146, ал.1 от НК. С определение рег. № 2/15.01.2026г. на съдия от РС – Момчилград съдебното производство е било прекратено и делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, тъй като поради депозиране на отвод от наличния единствен съдия в районния съд не може да бъде образуван съдебен състав. Като основание за отвеждане на съдията е посочена нормата на чл. 29, ал. 2 от НПК, предвид обстоятелството, че жалбоподателят частен тъжител и подсъдимия са служители в ОЗ – „Охрана“, Кърджали. Съдията е счел това обстоятелство като достатъчно да породи съмнения в неговата обективност и безпристрастност, поради което е депозирал и конкретния отвод. Обективната липса на съдии по щат, които нямат основание за отвод и биха могли да разгледат делото по същество налага Върховният касационен съд да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд на основание чл. 43, т. 3 от НПК. Касационният състав счете, че следва делото да се разгледа от друг съд, който е равен по степен на Районен съд – Момчилград. Като взе предвид изтъкнатото за отвод обстоятелство, съдът намери, че делото следва да се разгледа от съд извън територията на окръжния район, за да се избегнат бъдещи основания за отводи на съдии. Това следва да е РС – Хасково, на територията на друг окръжен район. Водим от горното и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, ВКС, І НО,