Определение № 111 от 01.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6042/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат Д. Д., срещу решение №1373 от 26.06.2015 г. по гр.д. №4968/2014 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение №8471 от 17.12.2012 г. по гр. дело №8118/2011 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу И. И. М. и А. И. М. искове с правно основание чл.88, ал.1, пр.2 ЗЗД за сумите по 53 100 лв. за всеки един от тях, представляващи обезщетение за вреди от неизпълнение на предварителен договор от 12.06.2006 г. за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на жилищни имоти и други обекти. Въззивният съд е приел, че между страните по делото е съществувал действителен предварителен договор, пораждащ права и задължения и за двете страни по него. Ищецът не е изправна страна по договора, защото не е изпълнил точно задължението си да организира изготвянето на инвестиционните проекти за жилищната сграда: идеен, работен и архитектурен и да съгласува всеки от тях с ответниците. Според разпоредбата на чл. 139 ЗУТ инвестиционните проекти могат да се изработват в следните фази: идеен проект, технически проект, работен проект (работни чертежи и детайли). Съобразно разпорезбата на чл.139, ал.2 ЗУТ не е задължително инвестиционните проекти да се изработват във всички посочени фази. Тълкувайки общата воля на страните по процесния предварителен договор съгласно разпорезбата на чл.20 ЗЗД следва да се приеме, че между страните е имало уговорка да бъдат изработени всички фази на инвестиционния проект на процесната жилищна сграда и всяка фаза да бъде съгласувана с ответниците. Изготвеният от ищеца инвестиционен проект не съдържа посочените три фази. Има одобрен само архитектурен проект във фаза технически проект. Неизготвянето на трите фази на инвестиционния проект от дружеството изпълнител съставлява непълно и неточно изпълнение на поетите с предварителния договор задължения. Изработването и съгласуването с административните органи на инвестиционен проект само за фаза технически проект не означава изработване и съгласуване на всички фази на инвестиционния проект, посочени в чл.139 ЗУТ и в Наредба № 4/21.05.2001г. за съдържанието и обхвата на инвестиционинте поректи. Освен това инвестиционният проект е изготвен значително след уговорения срок. Той е одобрен на 25.01.2007 г. Ето защо не е спазен уговореният в предварителния договор 60 дневен срок. След одобряване на инвестиционния проект ответниците са били поканени за съгласуване на същия и за избор на недвижими имоти за обезщетение, което се установява от протокол с дата 30.07.2007 г. и анекс от 17.12.2007 г. Това обстоятелство обаче не санира неизправността на ищцовото дружество и исковете са неоснователни. Касаторът е изложил доводи, че въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси:1/ за задължението на въззивния съд при постановяване на решението си да обсъди всички доказателства и доводи на страните; 2/ длъжен ли е съдът да изследва действителната воля на страните по договора съобразно разпоредбата на чл.20 ЗЗД и може ли да тълкува предварителния договор без да съобрази изменението му с последващ анекс и изискванията за добросъвестност. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Представени са решения на ВКС. Ответниците по касационната жалба И. И. М. и А. И. М., двамата от [населено място], оспорват жалбата. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №1373 от 26.06.2015 г. по гр.д. №4968/2014 г. на Софийския апелативен съд по втория повдигнат въпрос, който обуславя крайното решение и е решен в противоречие с практиката на ВКС – представените с касационната жалба решение №67 от 30.07.2014 г. по т.д. №1843/2013 г. на ВКС, II т.о. и решение №137 от 25.06.2010 г. по т.д. №888/2009 г. на ВКС, II т.о.. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2124 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.