Определение № 2096 от 24.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 479/2023 г.

Производството е по чл.282, ал.5 ГПК. Постъпило е искане от „КРАСИ“ ЕООД, представлявано от адв. Р. Т., за превеждане на внесената от него гаранция в производството по чл.282, ал.2 ГПК в размер на 343 968 лева по банкова сметка на кредитора /взискателя/ „БИОФЕРТ БГ“ ЕООД за погасяване на задължението по влязлото в сила решение. От ответника по молбата „БИОФЕРТ БГ“ ЕООД е постъпил отговор, с който изразява становище, че гаранцията следва да бъде освободена и преведена по образуваното изпълнително след постъпване на искане от ЧСИ Катилин П., като сочи, че не възразява същата да бъде освободена и преведена по посочена от него сметка на дружеството, предоставяйки преценката на съда. С определение № 598 от 16.11.2022г. по ч.т.д. № 2541/2022г. на ВКС, ТК, I т.о. е постановено спиране на изпълнението на въззивно решение № 698 от 08.11.2022г. по т.д. № 20221002000522/2022г. на Софийски апелативен съд. Съдът е констатирал, че молителят /длъжник по изпълнението/ е представил обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК. С определение № 1481 от 04.06.2024г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С въззивното решение, след отмяна на решение № 260163 от 02.03.2022г. по т.д. № 561/2020г. на Софийски градски съд, „КРАСИ“ ЕООД е осъдено да заплати на „БИОФЕРТ БГ“ ЕООД сумата 343 968 лева, представляваща продажна цена с ДДС на стоки, доставени на ответника в изпълнение на договор за покупко-продажба, за които доставки са съставени три броя проформа фактури № [ЕГН]/05.05.2015г., № [ЕГН]/07.05.2015г. и № [ЕГН]/13.05.2015г., както и сумата 21 118,08 лева – разноски за двете инстанции. Върховният касационен съд, ТК, състав на Второ отделение, като взе предвид обсъдените данни, намира, че молбата е основателна. Молбата по чл. 282, ал. 5 ГПК е подадена при спазване на срока по чл. 82 ГПК. Направено е отбелязване от дата 21.06.2024 г. върху служебна бележка от 16.11.2022 г. от счетоводството на ВКС на РБ, удостоверяващо наличие по сметката на съда на сума в размер на 343 968 лева. Съгласно мотивите на ТР №6 от 23.10.2015 по тълк.д. № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС, т.2, производството по освобождаване на внесени като гаранции по сметка на съд суми е уредено като двустранно – чл.403, ал.2 ГПК – и съдът се произнася, като вземе предвид исканията и възраженията на всяка от страните, т.е. при осъществяване на правораздавателна дейност, и е обвързан да предприеме предписаното от правната норма действие /задържане на сумата, връщането й на залогодателя или превеждане по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на кредитора залогополучател, респ. превеждането й в държавния бюджет при условията на чл.82 ГПК/ в резултат на правния извод коя от хипотезите на правната норма е приложима. При съгласие на залогодателя внесената като гаранция сума може да бъде преведена и по сметка на кредитора за погасяване на задължението по влязлото в сила решение. В настоящия случай е направено искане от залогодателя, внесъл гаранцията, сумата да бъде преведена по сметка на кредитора с оглед влизане в сила на постановеното по делото осъдително решение и съгласие за това е дадено от последния, който е посочил банкова сметка, по която да му бъде преведена гаранцията. Гаранцията по чл.282, ал.2 ГПК цели да обезпечи изпълнението на вземането, предмет на настоящото дело, поради което искането на залогодателя, който я е внесъл, за превеждане на сумата по сметка на кредитора, се явява основателно. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение