Определение № 10411 от 03.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8652/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба от Н. Д. Д., чрез адв. Фонсека, против определение №290 от 23.02.2024г., постановено по адм. д. №173/2023г. по описа на Административен съд Ямбол, с което е осъдена да заплати на И. Т. Д. направените от него разноски по делото. Твърди, че жалбата срещу оспорения административен акт, е подадена от нейно име от адвокат без представителна власт, като неговите действия не са потвърдени от нея, поради, което тя не се явява страна в производството по делото и не дължи разноски при прекратяване на същото. Иска отмяна на определението и алтернативно прави възражение за прекомерност на присъдените разноски за адвокатски хонорар. Писмени възражения в срока по чл. 232 от АПК не са депозирани. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С атакуваното определение, на основание чл. 143, т. 4 от АПК, е уважена молба на И. Т. Д., конституиран с определение №298/19.07.2023г. като заинтересована страна по АД №173/2023г. на АС Ямбол, за допълване на Определение № 478/28.11.2023 по същото дело, с което е оставена без разглеждане жалбата на Н. Д. и е прекратено съдебното производство, като му се присъдят направените разноски. С процесното определение №290 от 23.02.2024г., постановено по АД №173/2023г. АС Ямбол е осъдил Н. Д. Д. да заплати на И. Т. Д. сумата от 1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева за направените по делото разноски за адвокатски хонорар. Така постановеното определение е неправилно. От фактическа страна по делото се установява, че АД №173/2023г. на АС Ямбол е образувано по жалба подадена по електронен път от електронната поща на адв.С. Кесов и подписана с неговия електронен подпис, в която като жалбоподател е посочена Н. Д. Д.. Към жалбата не е приложено адвокатско пълномощно и договор за правна защита, удостоверяващи, че Н. Д. е упълномощила адв.С. Кесов да подаде същата от нейно име. При насрочване на първото заседание по делото съдът е пропуснал да констатира липсата на доказателства за представителната власт на адв.С. Кесов да подаде жалбата от името на Н. Д.. В това заседание не се е явила както Д., така и адв.Кесов. С протоколно определение от второто по делото заседание, проведено на 16.10.2023г., където отново и двамата не са се явили, съдът е оставил жалбата без движение и е дал 7-дневен срок на Н. Д. да представи пълномощно, удостоверяващо представителната власт на адв.Кесов или да потвърди извършените от него действия, изразяващи се в подаване на жалбата и последващото оттегляне на същата. Д. не е изпълнила дадените от съда задължителни указания, поради което с Определение № 478/28.11.2023г. по жалбата ѝ е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото. По молба на И. Т. Д. е поискано от съда допълване на прекратителното определение като му се присъдят направените разноски. С процесното определение №290 от 23.02.2024г., на основание чл. 143, т. 4 от АПК, съдът е осъдил Н. Д. Д. да заплати на И. Т. Д. сумата от 1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева за направените от него по делото разноски за адвокатски хонорар. Настоящият състав не споделя разбирането на администратвния съд, че в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, съгласно която жалбоподателят дължи направените от заинтересованата страна разноски при прекратяване на съдебното производството. В случая въобще липсва валидно сезиране на съда от страна на Н. Д. Д., поради изначална липса на представителна власт на адв. С. Кесов да подаде от нейно име жалбата, въз основа на която е образувано АД №173/2023г. на АС Ямбол. Д. би придобила качеството на жалбоподател и би могла да носи последиците по чл. 143, т. 4 от АПК при прекратяване на производството по делото, само в случай, че със съответните процесуални действия удостовери качеството си на жалбоподател, каквито тя не е извършила. При положение, че тя не е надлежен жалбоподател в това производство, то неправилно съдът, при прекратяване на съдебното производство, я осъдил да заплати сторените от заинтересована страна разноски. Предвид това, обжалваното определение на Административен съд Ямбол, като неправилно, следва да бъде отменено, а вместо него се постанови друго, с което се отхвърли искането на И. Т. Д. да бъде допълнено Определение № 478/28.11.2023г. по АД №173/23г. на АС Ямбол, като бъде осъдена Н. Д. Д. да му заплати направените по делото разноски. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав