Определение № 455 от 26.09.2024 г. на ВКС по н. д. № 758/2024 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК за разрешаване на възникнал спор за подсъдност между Софийски районен съд и Районен съд – гр. Сандански, повдигнат от последния. Върховният касационен съд, след като провери материалите по делото и като съобрази предпоставките по чл. 44, ал. 1 от НПК, намира следното: Пред Софийски районен съд е било образувано а.н.д. № 8960/2024 г., по жалба на /фирма/, представлявано от управителя Р. Б. С., чрез адв. П. З. от АК – Благоевград срещу наказателно постановление № 126/2024 г. от 28.05.2024 г., издадено от председателя на Патентното ведомство на Република България, с което на основание чл. 127, ал. 1 от Закона за марките и географските означения /ЗМГО/ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 19 000 /деветнадесет хиляди/ лева, а на основание чл. 127, ал. 5 от ЗМГО предметът на нарушението е отнет в полза на държавата и е предаден за унищожение на органите на Министерството на вътрешните работи. С определение № 2439 от 27.06.2024 г. по а.н.д. № 8960/2024 г. по описа на Софийски районен съд съдебното производство по делото е било прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд – гр. Сандански. Съдията от Софийския районен съд се е позовал на разпоредбата на чл. 59, ал. 1, вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, според който наказателното постановление подлежи на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението. Приел е, че в случая, видно от обстоятелствената част на наказателното постановление административното нарушение е било извършено в търговски обект на територията на [населено място], който попада в съдебния район на Районен съд – гр. Сандански. Пред Районен съд – гр. Сандански е било образувано а.н.д. № 323/2024 г., по което с разпореждане № 386 от 12.08.2024 г. съдебното производство по делото е прекратено и е повдигнат настоящият спор за подсъдност. Съдията-докладчик се е позовал на нормата на чл. 133, ал. 2 от ЗМГО, според която наказателното постановление подлежи на обжалване пред Софийския районен съд. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, намира, че съдът, на който делото следва да се изпрати за разглеждане и решаване е Софийският районен съд, предвид следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.133, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗМГО наказателните постановления, издадени от председателя на Патентното ведомство или от оправомощен от него заместник-председател, подлежат на обжалване пред Софийския районен съд. Нормата на чл. 133, ал. 2 от ЗМГО се явява специална спрямо общите правила на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, поради което именно тя следва да намери приложение. В случая, законодателят е предвидил специална местна подсъдност по този закон, която възлага на Софийския районен съд разглеждането на жалби против наказателни постановления на председателя на Патентното ведомство, независимо от мястото на извършване на административното нарушение. Ето защо, компетентен да разгледа жалбата на /фирма/ срещу наказателното постановление на председателя на Патентното ведомство на Република България, е Софийски районен съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение