Определение № 2945 от 10.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4166/2023 г.

Производството е по реда на чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на Д. Т. Й. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение № 78/29.05.2023г. по гр.д.№ 133/23г по описа на Окръжен съд Разград. Ответната страна по молбата – М. Б. С., я оспорва с доводи за недопустимост и неоснователност. При проверка допустимостта на молбата за отмяна по реда на чл. 307 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение установи, че същата е недопустима, като насочена срещу неподлежащ на извънинстанционния контрол по чл. 303 и сл. ГПК акт. Съображенията на съда са следните: С влязлото в сила решение на ОС Разград е оставена без уважение жалбата на Д. Т. Й., като длъжник по изп.дело № 73/2023г. на ЧСИ Г. С., с район на действие ОС Разград, срещу отказа му да прекрати производството по изпълнителното дело. Постановеното по реда на чл. 435 ГПК решение, каквото е процесното, не се ползва със сила на пресъдено нещо. Според Постановление № 2/1977г. на Пленума на ВС, приложимо и при действието на ГПК от 2007 г., актовете на съда, които не разрешават материалноправен спор и не са скрепени със сила на пресъдено нещо, са извън приложното поле на отмяната и не могат да бъдат предмет на специалното производство по чл. 303 и сл. ГПК. Като такива, съгласно задължителното разрешение в т. 3 ТР № 7/31.07.2017г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу актове и действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на глава 24 ГПК. В заключение, като процесуално недопустима, молбата следва да бъде оставена без разглеждане и на основание чл. 307, ал.1 ГПК съдът