Определение № 379 от 05.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2090/2015 г.

Производството е по чл.248 ГПК по молбата вх. № 9478/27.VІІІ.2015г. на адвокат Е. П. като процесуален представител на С. Ф. К. от С. за допълване на постановеното от ВКС по настоящото дело определение № 981 от 31.VІІ.2015г. с присъждане на разноските за касационното производство – адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата „Н. и. за и. на в. и с. н.” в отговора си по реда на чл.248 ал.2 ГПК е заел становище за неоснователност на искането, тъй като то не било направено, докато делото било във ВКС след произнасянето с определението от 31.VІІ.2015г., считайки, че не е спазен срока по чл.248 ГПК. Алтернативно е заявено възражение за прекомерност на претендираните разноски над сумата 1232.31лв. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбата е допустима като подадена в едномесечния преклузивен срок, предвиден в чл.248 ал.1 ГПК. Разгледана по същество, молбата е и частично основателна, съображенията за което са следните: С определението си № 981/31.VІІ.2015г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на решението на САС от 06.І.2015г. по гр.д. № 3178/2014г., с което Н.и. за в.и.с.н. е осъдено да заплати на С. К. на основание чл.286 ЗЗД във вр. с чл.36 ЗАдв. 28347лв., представляващи адвокатско възнаграждение по сключен помежду им договор за правна защита и съдействие, и 8755.69лв. мораторна лихва. С това определение ВКС не се е произнесъл по направеното със своевременно подадения отговор на К. искане за присъждане на направените от него разноски - възнаграждение за адвокат за изготвяне на отговор по касационната жалба на дружеството - в размер на 2500лв. по приложения към отговора договор за правна защита и съдействие от 25.ІІ.2015г. При това положение искането за допълване на определението е основателно. Съдът намира за основателно възражението по чл.78 ал.5 ГПК на [фирма]. С оглед на посочените обстоятелства и предвид разпоредбите на чл.7 ал.2 т.4 и чл.9 ал.3 от Наредба № 1/2004г. минималният размер на възнаграждението за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално представителство на ответника от адвокат е 1232лв. Делото не е с висока степен на фактическа и правна сложност, което се отнася и за повдигнатите в касационната жалба и изложението въпроси. А това обуславя и по-ниска степен на необходимите усилия на защитата на К. при осъществяване на процесуалното му представителство. Уговореното и заплатено възнаграждение в размер над два пъти по-висок от минималния не е съобразен с действителната сложност на делото. То е прекомерно и поради това искането следва да бъде уважено до 1700лв., а за разликата до 2500лв. – отхвърлено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,