Определение № 126 от 02.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 624/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. П. З. от [населено място], срещу определение № 3204 от 03.10.2019 г., по ч. гр. д. № 4257/2019 г., по описа на САС в частта, с която е постановено връщане на подадената от него частна жалба вх. № 96562 от 26.07.2019 г. срещу определение № 16882 от 09.07.2019г. по гр. д. № 5047/2019 г. на СГС и е прекратено производството по тази частна жалба по ч. гр. д. № 4257/2019 г., по описа на САС. Определение № 3204 от 03.10.2019 г., по ч. гр. д. № 4257/2019 г., по описа на САС, в останалата му част е влязло в сила. В частната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на атакуваното определение и се иска отмяната му. Изложени са доводи, че частната жалба е подадена в срок, а съдът неправилно е приложил нормите на ГПК. Ответникът по жалбата не взема становище. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по ч. гр. д. № 4257/2019 г. по описа на САС в обжалваната му част е образувано по подадена от Н. П. З. от [населено място] на 26.07.2019 г. частна жалба с вх. № 96562 против определение № 16882 от 09.07.2019г. по гр. д. № 5047/2019 г. на СГС. С атакуваното определение е постановено връщане на частната жалба като недопустима поради просрочие и е прекратено производството по нея. За да постанови този резултат съставът на САС е приел, че едноседмичният срок от съобщаването на определението на СГС – 18.07.2019г., в който правото на обжалване е могло да бъде валидно упражнено, е изтекъл на 25.07.2019г. - четвъртък, присъствен ден. Частната жалба е подадена на 26.07.2019 г., като липсват данни да е изпратена преди това по пощата или по друг начин преди тази дата, така че срокът да не се смята за пропуснат - чл. 62, ал. 2 ГПК. Съобразно изложеното е обосновал извод, че като подадена след изтичане на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, частната жалба е недопустима и следва да бъде върната, а образуваното по нея производство - да се прекрати. При постановяване на определението съставът на Софийски апелативен съд правилно е възприел и обсъдил датата, на която е заведена частната жалба, както и датата, на която е изтекъл срокът за подаването й, и е достигнал до извод, съответстващ на наличните по делото данни. С настоящата частна жалба не са представени доказателства, които да удостоверяват различни факти относно началния момент на срока, нито че частната жалба е изпратена по пощата или по друг начин на по-ранна дата от отбелязаната при входирането й. При тези фактически обстоятелства се налага изводът, че частната жалба е просрочена, поради което определението следва да бъде потвърдено като правилно. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение