Решение № 2657 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9201/2013 г.

Решение № 2657 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9201/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "АКА" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Иларион Макариополски" № 64, ап. 7, подадена чрез процесуалния му представител адв. Димов, срещу решение № 945/23.04.2013 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 2606/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 161201142/18.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 905/24.07.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че изводите на съда не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Неправилно е прието в решението, че дружеството не е начислило дължимите осигурителни вноски. Налице са трудови договори и писмени декларации от работниците. Според касатора, ДДС се дължи само върху надценката и размерът е този, определен от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, а данъчният кредит по фактурите, издадени от "Факомерс" ЕООД, е незаконосъобразно отказан, тъй като е налице правоприемство между "Ацо и Си" ЕООД и посочения доставчик. Претендира се отмяна на решението и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 161201142/18.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 905/24.07.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното дружество са определени: задължения за ДДС в размер общо 126040.16 лв. и лихва общо 47445.23 лв. за данъчните периоди 01.01.2008 г. - 31.12.2009 г.; корпоративен данък за 2008 г. и за 2009 г. в общ размер 2 400.57 лв. и лихва 650.97 лв.; задължения за данък по чл. 42 ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. в общ размер 1991.17 лв. и лихва 669.96 лв.; задължения за задължителни осигурителни вноски за същия период - ДОО - 4 632.22 лв. и лихва 3 290.14 лв.; здравно осигуряване - 1 700.07 лв. и лихва 607.16 лв. и ДЗПО - УПФ - 1 112.24 лв. и лихва 778.71 лв. Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу РА. Приел е, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи, поради което законосъобразно органът по приходите е определил основата за облагане с преки и косвени данъци по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Установено е, че в счетоводството на жалбоподателя не са включени фактури за доставки на стоки. Доказана е реалността на тези доставки и за процесните периоди от време не са налице липси или излишъци. Поради това, правилно ревизиращият екип е приел, че стоките са реализирани на вътрешния пазар. Приходът от тяхната реализация е укрит, а косвеният и прекият данък - неотчетен като задължение към бюджета и неплатен. По отношение на фактурите, издадени от "Факомерс" ЕООД, не са налице предпоставките за признаване право на данъчен кредит. Това дружество не е декларирало търговски обект в гр. Пловдив, ул. "Брезовско шосе" № 180, а фактурите са придружени от касови бележки, издадени от фискално устройство, което не е регистрирано в НАП. Касационната жалба е частично основателна. От фактическа страна е установено в хода на ревизията, че в повечето месечни данъчните периоди от 2008 г. и 2009 г. от ревизираните по ЗДДС "АКА" ООД е получател по фактури, издадени от различни доставчици, на хранителни стоки, които са заприходени частично по сметка 304 "Стоки" или не са заприходени. Счетоводното отразяване на тези фактури, получаването на фактурираните стоки и заприходяването им частично по сметка 304 "Стоки" или липсата изобщо на заприходяване не е оспорено от ревизираното лице. Вещото лице по назначената ССЕ не установява нещо различно от констатациите в Ревизионния доклад /РД/. Освен това, по отношение на няколко фактури ревизиращият екип е установил, че не са включени в дневника за покупките на жалбоподателя. Получаването на стоките и по тези фактури не се оспорва от негова страна. Фактурите, издадени от "Янус-08" ООД, носят подписите на лицата, предали и получили стоките, като от името на "АКА" ООД стоките са получени от Артур Месропян, по отношение на когото безспорно е установено, че е работил в дружеството като продавач и шофьор на товарен автомобил /представени пътни листове/. Освен това, лицето е съдружник и представляващ дружеството. Стоките и по тези фактури също са свързани с икономическата дейност на задълженото лице - търговия с месо и месни продукти. Тъй като не са констатирани липси и излишъци, органът по приходите законосъобразно е приел, че стоките по всички фактури /осчетоводени, но незаприходени изцяло или частично по сметка 304 и неосчетоводени/ са реализирани чрез последващи облагаеми доставки, а получените приходи от тях са укрити. При определянето на данъчната основа на облагаемите доставки с ДДС за всеки данъчен период в хода на ревизията е процедирано по начин, аналогичен на този, използван от самото ревизирано дружество при определяне на декларираната от него данъчна основа на облагаемите с ДДС доставки, като към данъчната основа на фактурите /при някои взета предвид частично, когато стоките са заприходени частично/ е приложена установената, ползвана от лицето търговска надценка. Отново следва да се посочи, че вещото лице не установява нещо различно в заключението си от това, прието от ревизиращия екип в РД. Неоснователен с оглед изложеното, се явява доводът на касатора, че ДДС следва да се начисли само върху надценката. Задълженията за корпоративен данък са определени като декларираните приходи са коригирани с неотчетените във връзка с описаните по-горе облагаеми доставки. Задълженията за ДДС и корпоративен данък са правилно и законосъобразно определени с РА и с решението си административният съд правилно и законосъобразно ги е потвърдил. Обжалваното решение е правилно и в частта му, в която е потвърден РА относно отказаното отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Факомерс" ЕООД. Реалното предаване и получаване на стоките от този доставчик не е доказано. От страна на доставчика не са представени каквито и да било доказателства за това, че е разполагал със склад на ул. "Брезовско шосе" № 180, където се намира и складът на жалбоподателя, и не е декларирало такъв търговски обект. От данните в търговския регистър не се установява твърдяното от касатора правоприемство преди ревизираните периоди, а и дори да е налице такова, то не означава, че доставчикът не е длъжен да регистрира фискално устройство. Основателно обаче е оплакването на касатора за липса на мотиви в обжалваното решение по отношение на частта от жалбата, касаеща определените задължения по ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски. Мотиви по отношение на така установените с РА задължения липсват в решението. Изложени са само констатациите в РД. Въпреки че съдът е посочил, че от РД не става ясно за кои работници е прието, че са работили при 8-часов работен ден, а не на 4 часа и по какъв начин са определени задълженията във връзка с трудовите договори, този въпрос е останал неизяснен в хода на съдебното производство. Отделно от това, не са обсъдени доводите на касатора, че дори и тези работници /няколко/, които са заявили при извършените насрещни проверки, че са работили на 8-часов работен ден, а са осигурявани като за 4 часа, имат трудов договор и декларации за противното. Липсват мотиви и относно фактурата, издадена от "Аладин Техно Клима" ООД, коментирана в решението на директора на Дирекция "ОУИ", а с жалбата си до съда дружеството е заявило, че оспорва изцяло РА, потвърден с това решение. Поради така изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК решението на Пловдивския административен съд следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане следва да се постави допълнителна задача на вещото лице да установи на базата на трудовите договори на кои работници са определени задълженията за данък по чл. 42 от ЗДДФЛ и за задължителни осигуровки, а в решението си съдът да обсъди изводите на ревизиращия екип и доводите на касатора, както и да изложи мотиви във връзка с направената корекция на данъчен кредит по фактурата, издадена от "Аладин Техно Клима" ООД. При този изход на спора присъдените в полза на ответника за първоинстанционното производство разноски следва да се намалят на 3 980 лв. По искането за разноски на касатора за касационната инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд, който повторно ще разгледа делото в отменената част на решението, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение