Определение № 215 от 30.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2040/2022 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молбата на Е. А. М., с адрес в К. Ш., представляван от адв. Е. А., за отмяна на влязлото в сила решение № 261198 от 17 ноември 2021 г., постановено по гр.д. № 7759/2020 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е прекратен гражданския брак между молителя и М. Ц. М., сключен с акт за граждански брак № 3203/17.07.2015 г. на район С., Столична община, поради дълбокото му и непоправимо разстройство; обявено е, че вина за разстройството на брака носи съпругът; упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Д. Е. М., родено на 4.10.2015 г., е предоставено на майката М. М., при която е определено и местоживеенето на детето; определен е режим на лични отношения между бащата и детето; бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на детето, чрез неговата майка и законен представител, в размер на 180 лева, считано от 01.12.2020 г. до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска; Ермо М. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в общ размер от 309,20 лева. Молителят поддържа, че са налице основания по чл. 303, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила на 09.12.2021 г. решение, като сочи, че е узнал за същото на 13.01.2022 г., когато му е връчено уведомление за доброволно изпълнение във връзка със събиране на дължимата в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса. Ответницата М. Ц. М., с адрес в [населено място], представлявана от адв. А. Т., в отговор на молбата за отмяна поддържа становище за нейната недопустимост. Касационният съд в настоящия си състав счита, че молбата за отмяна е процесуално недопустима. Съгласно чл. 303, ал. 2, предл. първо ГПК, не се допуска отмяна на решението, с което е постановен развод, а според задължителните указания, дадени с т. 4 от ТР № 7/2014 г., ОСГТК, ВКС, влезлите в сила съдебни решения, постановени в производство по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда на гл. ХХIV ГПК. В случая влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна молителят търси, е постановено в производството по прекратяване на брака чрез развод по исков ред, като с него са разрешени и въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, които могат да бъдат преразгледани при изменение на обстоятелствата – може да се иска изменение на всички по-рано постановени от съда мерки относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката му. Производството по чл. 59, ал. 2 СК е производство по спорна съдебна администрация, в рамките на което съдът не разрешава със сила на пресъдено нещо спор относно съществуването на субективно материално гражданско право. Същото има за предмет промяна на граждански правоотношения, която обаче не произтича от упражняване на конкретно субективно право, регламентирано от закона, а от разрешението на сезирания съд, след преценка по целесъобразност на правнорелевантните факти за конкретния случай. Поради това влезлите в сила съдебни решения, постановени като краен акт по такива производства по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда гл. ХХІV ГПК, тъй като постановеният с тях правен резултат може да бъде отменен или изменен въз основа на нови (новонастъпили или новооткрити) релевантни обстоятелства, също преценявани от съда по целесъобразност – в рамките на същото или на ново такова производство. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,