Решение № 303 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7306/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс и е образувано по касационната жалба на Д. Р. Б. от гр. Севлиево против решение № 692 от 27.05.2025г., постановено по ад.м.д. № 186 по описа за 2024г. на Администратаивен съд – Габрово. Релевира оплакване за неговата неправилност и моли за отмяната му по изложените подробни съображения в касационната жалба и на основанията, посочени в чл. 209, т.3 АПК. Желае решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск в пълен размер, както и присъждане на заплатените разноски – възнаграждение за държавна такса, за вещо лице и адвокатские хонорар. Ответникът – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на постановения съдебен акт от АС – Габрово. Претендира направените по делото разноски – възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната касационна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Габрово е разгледал по същество и е отхвърлил иска, предявен от ищцата Д. Р. Б., с който на осн. чл.1 ЗОДОВ същата претендира от ответника Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ заплащане на обезщетение за имуществени вреди под формата на загуба, в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от деня на увреждането, представляващи лишаване на собственика от право на ползване на лек автомобил, марка „Шевролет Крус“кат.М1 с рег.№ [рег. номер] за периода 02.06-15.08.2023г. чрез налагане на незаконосъобразна принудителна административна мярка по чл. 106а, ал.1, т.11 б.“б“ и ал.2, т.1 от Закона за автомобилните превози, отменена по съдебен ред с решение по адм.д .№ 113/2023г. на АС- Габрово. Съдът е отхвърлил предявения иск, като е посочил в мотивите на решението си, че по делото не са установени и доказани елементите от фактическия състав на отговорността на държавата, съгласно чл. 1 и чл.4 ЗОДОВ. Предвид забраната за фактически установявания пред касационната инстанция – чл. 219 и чл. 220 АПК, липсата на нейното оспорване и оборване от касационната жалбоподателка, Върховният административен съд следва да възприеме изцяло установената от административния съд фактическа обстановка. Административният съд е установил, че на 02.06.2023 г. в гр. Севлиево, при извършване на съвместна проверка от служители на РПУ – Севлиево е установено, че синът на ищцата, като водач на лек автомобил „Шевролет Крус“ от категория М1 с посочения по-горе регистрационен номер, собственост на ищцата, извършва нерегламентиран таксиметров превоз на лице, срещу заплащане, обстоятелство установено от свалено обяснение на пътника от служителите на РПУ Севлиево, без да притежава удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Съставен е бил Акт за установяване на административно нарушение № 329929/ 02.06.2023 г. от инспектор в РДАА – Плевен за извършено нарушение по чл. 124, ал. 16, ал. 1 от ЗАвтПр и по чл. 101, ал. 1, пр. 2-ро от ЗДвП. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1973/02.06.2023 год. на Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Габрово в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която по отношение на ищцата, на основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ и ал. 2, т. 1 от ЗАвтПр е наложена принудителна административна мярка спиране от движение за 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация № 010263308 на лек автомобил „Шевролет Крус“, категория M1, собственост на ишцата, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. Против издадената Заповед за прилагане на ПАМ, е подадена жалба от ищцата, по която в АС – Габрово е образувано Адм. дело № 113/2023 год. По жалбата е постановено Решение № 76/24.07.2023 год., с което е отменена горната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Решението е влязло в законна сила на 14.08.2023 година. По делото са приети гласни и писмени доказателства, както и съдебно-икономическа експертиза. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е направил извод за неоснователност на исковата претенция, поради нейната недоказаност. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е приел, че исковата претенция е допустима за разглеждане по същество, доколкото изискването на чл. 204, ал.1 АПК за отмяна на административния акт по съответния ред, е установено по безспорен начин. Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е отменена по съдебен ред като незаконосъобразна. Обосновано и правилно съдът е приел, че твърдяната вреда под формата преки загуби не е доказана. Исковата претенция се основава на твърдението, че прекратената регистрация на лекия автомобил и изземването на регистрационната му табела изцяло е лишило ищцата от възможността да ползва вещта през срока на действие на наложената принудителна административна мярка и наложила разходи за транспорт, съизмерими и равнявящи се, според ищцата на пазарния наем на подобна вещ - имуществени вреди, съставляващи заплатени разходи за ползване на чужд автомобил, респективно транспортни разходи - загуба от невъзможността да се ползва личния лек автомобил, който е бил спрян от движение през процесния период и ищцата е била лишена от ползването му. Прентенцията е за лишаване от ползването на МПС за периода 02.06.2023 г. - 15.08.2023 г., т.е. за 2 месеца и 13 дни в размер на 3000 лева, съставляващи размера на пазарния наем за процесния период на лек автомобил.Претенцията по настоящото дело се основава на следното твърдение: прекратената регистрация на лекия автомобил и изземването на регистрационната му табела изцяло е лишило ищцата от възможността да ползва вещта през срока на действие на наложената принудителна административна мярка и наложила разходи за транспорт, съизмерими и равнавящи се, според ищцата на пазарния наем на подобна вещ. Твърди в исковата молба, че по този начин от незаконосъобразния административен акт за ищцата са произлезли имуществени вреди, съставляващи заплатени разходи за ползване на чужд автомобил, респективно транспортни разходи - загуба от невъзможността да се ползва личния лек автомобил, който е бил спрян от движение през процесния период и ищцата е била лишена от ползването му. Ищцата оценява вредите, които са настъпили в патримониума й под формата на загуби, както следва: от лишаването от ползването на МПС за периода 02.06.2023 г. - 15.08.2023 г. за 2 месеца и 13 дни в размер на 3000 лева, съставляващи размера на пазарния наем за процесния период на лек автомобил. Правилни и обосновани са изводите на съда, че не е доказан разход, извършен от ищеца през исковия период за транспорт, който да е обусловен единствено от приложената и отменена като незаконосъобразна принудителна административна мярка. Съдът е посочил в мотивите си, че издаването на незаконосъобразната заповед, която е била отменена от съда, несъмнено и безспорно лишава ищцата за периода на действие на заповедта, до отмяната й от съда, от възможността да управлява МПС, защото то е било с прекратена регистрация на основание издадената заповед, с отнета регистрационна табела на МПС. Няма спор, че при действието на така приложената ПАМ, лекият автомобил не е можело да бъде управляван не само от ищцата, но и от което и да е друго трето лице. Както обосновано съдът е посочил в мотивите си не във всички случаи тази категория ПАМ води до намаляване на имуществото на адресата на мярката. Настоящата инстанция възприема правните изводи на съда, за това, че загуба би била налице когато, в резултат от прекратяване на регистрацията на МПС, ищцата е заплатила определена сума за възмездно ползване на МПС, собственост на друго лице или заплащала таксиметрови услуги. Доколкото тези обстоятелства не са доказани по делото съдът е направил обоснован и правилен извод за неоснователност на исковата претенция. Обосновани са изводите и за товоа, че не се представят доказателства, от които да се направи извод, че през процесния период ищцата реално е щяла да получи конкретен доход от ползването на този автомобил от трето лице, липсват доказателства относно сключени договори с такива трети лица. При липса на конкретни договори и доказателства не би могло да се определи и какъв доход е пропуснала да реализира ищцата от неизползване на същия автомобил през този период – това ако се разгледа хипотезата за пропусната полза, вследствие прекратената регистрация. С оглед на горното, Върховният административен съд намира обжалваното решение на АС – Габрово за правилно и същото следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд