Решение № 2809 от 12.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11740/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. В. И., гражданка на Руска Федерация, чрез адв. Х. Василев - процесуален представител, против Решение №31637 от 29.09.2025 г. по адм. дело №7339/2025 г. на Административен съд София-град/АССГ/. Навеждат се съображения, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост - отменителни основания съгласно чл.209, т.3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В открито съдебно заседание касаторът не се явява лично и не се представлява. Ответникът – Председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“/ДАНС/ в съдебно заседание не се явява лично, представлява се от Ж. Вучкова - процесуален представител, която оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила по съображения в писмени бележки, които представя. Претендира разноски за юриск. възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна с правен интерес от обжалването, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение на АССГ е отхвърлена жалба на И. срещу е Отказ рег. №КА-880/23.06.2025 г. на Председателя на ДАНС. Административният съд е приел, че отказът е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, в съответстви с материалния закон. Съдът е счел, че в настоящия случай е приложим специален закон - чл.36, ал.7 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" /ЗДАНС/, която предвижда пет хипотези, при които органите на агенцията отказват изцяло предоставянето на данни - когато от това би възникнала опасност за националната сигурност, за опазването на информацията, класифицирана като държавна или служебна тайна, за разкриването на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране или ако предоставянето на тези данни на лицето би накърнило изпълнението на законово определените задачи на органите на агенцията. Съгласно чл. 12а, ал. 3 от Закона за защита на личните данни/ЗЗЛД/, когато информацията съдържа данни, представляващи класифицирана информация, се прилага редът за достъп по Закона за защита на класифицираната информация. Съгласно чл. 25 и чл. 26 от ЗЗКИ нерегламентираният достъп до тази информация би създал опасност за или би увредил интересите на Република България, свързани с националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред /държавна тайна/; съответно - би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или би увредил друг правнозащитен интерес /служебна тайна/. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗЗКИ, принципът "необходимост да се знае" се състои в ограничаване на достъпа само до определена класифицирана информация и само за лица, чиито служебни задължения или конкретно възложена задача налагат такъв достъп. В случая не се установява жалбоподателят да е лице, чиито служебни задължения налагат такъв достъп, както и не е налице предпоставката "конкретно възложена задача". Т.е. преценката дали предоставянето на търсената информация би довело до възникване на опасност за опазването на класифицирана информация и дали предоставянето на тази информация би накърнило изпълнението на законово определените задачи на Агенцията, е предоставена на оперативната самостоятелност на административния орган. Индиция в този смисъл е и изискването да се посочва само правното основание на отказа - чл.36, ал.8 от ЗДАНС. В конкретния случай се касае за информация, определена като класифицирана по смисъла на Глава трета, Раздел I, чл. 25 ЗЗКИ- държавна тайна, съгласно Приложение 1, Раздел II, т. 3, а именно: сведения за организацията, способите и средствата при изпълнение на специфични задачи, осъществявани чрез оперативно - издирвателната и оперативно-разузнавателната дейност на службите за сигурност и обществен ред, както и данни за специалните им съоръжения и получените в резултат на тези дейности информация и предмети, както и данни, позволяващи да се установят лица, оказали или оказващи им помощ в тези дейности. Съгласно чл. 36, ал. 4 от ЗДАНС всяко лице има право да иска достъп до отнасящи се за него лични данни, обработвани в информационните фондове на агенцията, събирани без негово знание, като хипотезите, при които органите на агенцията отказват изцяло или частично предоставянето на данните, са регламентирани в чл. 36, ал. 7 от ЗДАНС и издадената на осн. чл. 36, ал. 10 от него Наредба № I-7 от 13.07.2009 г. за реда за достъп до информационните фондове на Държавна агенция "Национална сигурност" и по-конкретно в чл. 11, ал. 1 от същата. Съгласно двете разпоредби, органите на ДАНС отказват предоставянето на данни, когато от това би възникнала опасност за националната сигурност, за опазването на информацията, класифицирана като държавна или служебна тайна, за разкриването на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране или ако предоставянето на тези данни на лицето би накърнило изпълнението на законово определените задачи на органите на агенцията. Неоснователни са доводите на жалбоподателката за приложимост на Регламент /ЕС/ 2016/679 - Общ регламент за защита на данните /ОРЗД/. В преамбюла на Регламента /16/ изрично е посочено, че настоящият регламент не се прилага при обработване на лични данни при дейности, свързани с националната сигурност на държавите - членки. В чл. 2, ал. 2, буква "б" от ОРЗД също е посочено, че регламентът не се прилага за дейности от държавите членки, попадащи в приложното поле на дял V, глава 2 ДЕС - тоест и за дейности, свързани със сигурността. ДАНС съгласно чл. 4 от ЗДАНС извършва дейности, свързани с националната сигурност, обработва лични данни във връзка с дейността си и атакуваният отказ за предоставяне на информация също е свързан с цитираните по-горе аспекти на националната сигурност, поради което правилна е преценката на АС за неприложимост на ОРЗД към настоящето производство. АССГ е посочил, че отказът на административния орган не накърнява основни права по ЕКПЧ на И.. Твърденията й, че е член на семейството на български гражданин са недоказани. В административната преписка не се съдържат данни за дискриминационно отношение в нарушение на чл.14 от ЕКПЧ. В административното производство е неприложим чл.6 от ЕКПЧ, а настоящето решение на съда е съобразено с константната практика на касационната инстанция. Решението е правилно. Административното производство е било инициирано от И. с молби вх. №№М-5784/21.05.2025 г. и М-6152/11.06.2025 г., с които е поискано да й бъде предоставена информация и да се запознае с фактите и обстоятелствата, мотивирали отрицателно становище на ДАНС по преписка с Вх. №1693/2024 г., касаеща молба за придобиване на българско гражданство. С оспореното Решение № КА-880 от 23.06.2025 г. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, на основание чл.36, ал.7 ЗДАНС и чл.11, ал.1 от Наредба № І-7/13.07.2009 г. е отказано предоставяне на търсените данни. От фактическа страна административният орган се е мотивирал с обстоятелството, че търсената информация е класифицирана информация – държавна тайна съгласно т.3 от Раздел II от Приложение № 1 към чл.25 от ЗЗКИ, респ. с предоставянето й би възникнала опасност за опазване на информация, класифицирана като държавна тайна, и за разкриване на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране, както и изпълнението на законово определените задачи на Агенцията. При тези факти законосъобразно АССГ е приел, че са налице материалноправните предпоставки за отказ за предоставяне на исканите данни. В конкретния казус се касае за информация, определена като класифицирана по смисъла на Глава трета, Раздел I, чл.25 от ЗЗКИ - държавна тайна, съгласно Приложение 1, Раздел II, т.3, а именно: сведения за организацията, способите и средствата при изпълнение на специфични задачи, осъществявани чрез оперативно - издирвателната и оперативно-разузнавателната дейност на службите за сигурност и обществен ред, както и данни за специалните им съоръжения и получените в резултат на тези дейности информация и предмети, както и данни, позволяващи да се установят лица, оказали или оказващи им помощ в тези дейности. Достъпът до този вид класифицирана информация, включително в частта й, представляваща „лични данни“ по смисъла на чл.4, т.1 от Общ регламент за защита на личните данни /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. /ОРЗД/, по реда на административното производство, регламентирано в чл.36, ал.6 от ЗДАНС е изключен. ЗЗКИ е приложим спрямо обществените отношения, свързани със създаването, обработването и съхраняването на класифицирана информация, в закона са регламентирани условията и редът за предоставяне на достъп до нея, във връзка с ограниченията по смисъла на чл.23 от ОРЗД. В оспореното решение за отказ се съдържат правни основания - чл.36, ал.7 от ЗДАНС и чл.11 от Наредба №I-7/13.07.2009 г. Не е налице неяснота относно хипотезата на ограничаване на достъп до информация - чл.23, §1 б. „а“ от ОРЗД, категорично приложима в процесния случай. Неоснователни са доводите на ответника по касация. Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.8 от ЗДАНС и чл.11, ал.2 от горецитираната наредба уведомяването на заявителите за отказа по ал.7 се извършва писмено, като се посочва само правното основание. Това законодателно разрешение е изцяло съобразено с разпоредбите на чл.1, ал.2, вр. чл.25 от ЗЗКИ, съгласно които предоставяне на достъп до класифицирана информация от този вид на субекта на данни е изключено. Като е приел, че оспореното Решение за отказ за предоставяне на данни рег.№КА-880/23.06.2025 г. на Председателя на ДАНС е правилно и е отхвърлил жалбата срещу него, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон. По изложените съображения обжалваното решение при липса на сочените от касатора основания по чл.209, т.3 от АПК следва да бъде оставено в сила като правилно. Разноски се претендират от ответника по касация, представляващи такива за юриск. възнаграждение, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени. И. следва да бъде осъдена на заплати на ДАНС юриск. възнаграждение в минимален размер от 102,26 евро, на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение