Определение № 132 от 22.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 99/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 19.05.2009г. по гр.д. №1376/2007г., с което Софийски АС е прекратил производството по отношение на ответника Л на основание чл.183, ал.2 ГПК/отм./ Жалбоподателката М. Б. М. моли да се отмени определението и да бъдат конституирани наследниците на починалия Л. И. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Жалбата е основателна. С определение от 10.11.2008г. по гр.д. № 1376/2007г. Софийски АС, като е констатирал въз основа на представено удостоверение за наследници, че ответникът по делото Л. М. е починал на 01.10.2008г., е спрял производството по делото на основание чл.182, ал.1, б.”б” ГПК и е указал на ищцата М да посочи точни адреси за призоваване на наследниците му, сред които е и тя като съпруга, както и децата му, а именно И. и М. Л. Ищцата-частен жалбоподател е получила съобщение за тези указания на 18.12.2008г. чрез сина й И. Л. Съдът е изпратил съобщение за същите и на адв. Г, но на 21.04.2008г. жалбоподателката е оттеглила пълномощното си към същия, поради което това съобщение не следва да се счита за връчено на страната. Съдът е приел, че частната жалбоподателка не е изпълнила указанията в законоустановения шестмесечен срок и с обжалваното определение е прекратил производството по отношение на починалото лице без да е конституирал наследниците му. При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че обжалваното определение е неправилно. Съдът неправилно в обжалваното определение е приел, че към 19.05.2009г. е бил изтекъл предвидения в закона шестмесечен срок за посочване адресите на наследниците на починалото лице. При наличие на доказателства, за това че ищцата е наследник на починалото лице и другите наследници са неговите деца, чийто имена са били известни по делото, съдът е следвало да ги конституира и да ги призове от адреса на ищцата, който е бил известен по делото и на който именно синът И. Л. – също наследник на починалия ответник, е получил съобщение с указанията. Ето защо обжалваното определение следва да се отмени като неправилно, а делото да се върне на Софийски АС за конституиране наследниците на починалия ответник Л. И., чийто имена са известни от приетото по делото удостоверение за наследници, като бъдат призовани от адрес гр. С., ул. “Н”№63,вх.”а”, ет.3. Предвид изложените съображения, съдът