Определение № 270 от 14.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 167/2011 г.

ВКСII търговско отделение14.03.2011 г.докладчик Росица Ковачева

Диспозитив

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.т.д. № 167/ 2011 г. на ВКС, ТК, второ отделение. ИЗПРАЩА делото на Софийски градски съд за произнасяне по искането на ищците по чл. 83 ал. 2 ГПК, съдържащо се във въззивна частна жалба № 69 412/11.Х.2010 г. След постановяване на акт по чл. 83 ал. 2 ГПК делото да се върне във ВКС за разглеждане на частна касационна жалба № 139/7.І.2011 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на А. А. Ч., Г. Х. М. - двамата от [населено място], Ю. С. П. - от [населено място], обл. Г., Д. М. Б. и Б. М. Б. - двамата от [населено място] срещу Определение № 1975 от 13.ХІІ.2010 г. по ч.гр.д.№ 1712/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Определение от 4.Х.2010 г. по гр.д. № 2919/ 2009 г. на СГС, с което е върната исковата молба поради невнасяне на държавна такса. По изложените съображения, че е неправилно, жалбоподателите искат определението да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като ищците се освободят от задължението за внасяне на държавна такса на основание чл. 5 б. ”е” ЗДТ, алтернативно - СГС да бъде задължен да се произнесе по искането за освобождаване от такси и разноски на основание чл. 83 ал. 2 ГПК. В Изложение за допустимост жалбоподателите поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК по изложените съображения. Ответникът по частната жалба [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва по същество частната жалба и не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, преди да се произнесе по частната жалба, констатира следното: С обжалваното определение е потвърдено първоинстанцион - ното определение, с което е върната на ищците исковата молба поради невнасяне на държавна такса,по съображения, че предявените искове не са за възнаграждение, произтичащо от права върху изобретение, тъй като изобретението не е регистрирано и върху него ищците нямат права, поради което неоснователно поддържат, че не дължат държавна такса на основание чл. 5 б. ”е” ЗДТ. По искането до първоинстанционния съд за освобождаване от държавна такса по реда на чл. 83 ал. 2 ГПК въззивният съд е изложил, че първоинстанционният съд ще се произнесе след влизане в сила на въззивното определение. С оглед искането на ищците, съдържащо се в Частна жалба вх.№69412/11.Х.2010 г. за освобождаване от такси и разноски на основание чл. 83 ал. 2 ГПК, ВКС в настоящия състав намира, че следва първоинстанционният съд да се произнесе по това искане, след което да се разгледа частната касационна жалба срещу въззивното определение от 13.ХІІ.2010 г. по ч.гр.д.№ 1712/2010 г. В случай, че въззивното определение се потвърди и влезе в сила определението за прекратяване на производството по делото по исковете на ищците срещу “ВиК” - [населено място], първоинстанционният съд не би могъл да разгледа молба по чл. 83 ал. 2 ГПК по върната искова молба и прекратено дело. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

Цитирани разпоредби

4