Решение № 12144 от 16.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14180/2014 г.

Решение № 12144 от 16.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14180/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури против решение № 5670 от 15.09.2014 г. по адм. дело № 11339/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № ЧР-227/29.10.2013 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното правоотношение на Русчо Стефанов Рачев е прекратено поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните доказателства, тъй като длъжността е съкратена, а заповедта в този смисъл е издадена след изпълнение на всички законови предпоставки. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Рачев против административния акт да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Решението на Административен съд София-град е постановено в противоречие с материалния закон и със събраните доказателства. Заключението на съдебния състав, че независимо че е издадена от компетентен орган (съгласно чл. чл. 5, ал. 1, т. 16 от Устройствения правилник на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури изпълнителният директор на агенцията е орган по назначаването на държавните служители в съответната администрация) и при спазване на формалните изисквания на чл. 108 от ЗДСл, заповедта следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й е нарушен материалния закон, е в противоречие с нормативната уредба и и не се споделя от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. В случая в противоречие със закона и доказателствата е преценено, че предпоставките, предвидени в текста не са осъществени. Установено е, че жалбоподателя пред първоинстанционния съд и ответник в касационното производство е назначен на длъжност "главен инспектор рибарство и контрол" в сектор "Рибарство и контрол - Плевен" в Регионален център "Рибарство и контрол - Дунав" в Главна дирекция "Рибарство и контрол", като заема една от трите бройки за длъжността съгласно длъжностното разписание от 26.09.2013 г. С Постановление № 234/11.10.2013 г. на Министерския съвет, в сила от 28.10.2013 г., устройственият правилник на агенцията е изменен. На това основание и в съответствие с доклад № Z 15475/28.10.2013 г. на главния секретар на агенцията, изпълнителният директор на агенцията утвърждава, считано от 28.10.2013 г. ново длъжностно разписание. Според последното териториалните сектори в Главна дирекция "Рибарство и контрол" са закрити и на тяхно място са създадени отдели. Сектор "Рибарство и контрол - Плевен" е закрит, като е създаден отдел "Рибарство и контрол - Плевен" и е премахната една бройка за длъжността "главен инспектор рибарство и контрол". С оглед извършените промени със заповед № ЧР 227/29.10.2013 г., предмет на оспорване, служебното правоотношение на Рачев е прекратено поради съкращаване на длъжността, считано от 30.10.2013 г. При тези данни в противоречие със закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл не са изпълнени. Цитираният текст предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. Следователно, за да възникне основанието, посочено в нормата, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя, като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК). В случая една от бройките за длъжността "главен инспектор рибарство и контрол", съществувала в сектор "Рибарство и контрол - Плевен" е премахната. Така съществувалите три бройки длъжността в сектора са намалени и в отдел "Рибарство и контрол - Плевен" щатните бройки за тази длъжност са две, като и двете са заети. Действително длъжността не е премахната като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, но е намелен броят на служителите, на които е възложено нейното изпълнение. Поради това следва да се приеме, че съкращението е реално и правомощията на административния орган да прекрати служебното правоотношение са упражнени в съответствие със закона. Ето защо като приема обратното и отменя заповедта съставът на Административен съд София-град постановява решение в противоречие с нормативната уредба и доказателствата. Принципно правилните съображения на съда, че при сходни обстоятелства сходните случаи следва да се третират еднакво, в настоящата хипотеза не обосновават незаконосъобразност на административния акт. Тези доводи биха били релевантни в случай, че за органът по назначаването съществува задължение да извърши подбор между служителите, заемащи една и съща длъжност по предварително установени критерии, предвидени в закона или във вътрешноведомствен акт. Законът за държавния служител не изисква провеждане на подбор между служителите, заемащи една и съща длъжност, при съкращение, а правила в такъв смисъл не са създадени и от органа по назначаването. При това положение преценката на изпълнителния директор за това кои служители ще останат на работа и кои ще бъдат съкратени не подлежи на съдебен контрол. Допълнително следва да се посочи, че в случая липсват и основания да се приеме, че Рачев е третиран по различен начин в сравнение с останалите служители и спрямо него е осъществена дискриминация по признак "лично положение". Единственото основание на първоинстанционния съд за изводи в този смисъл е докладна от началника са сектор "Рибарство и контрол - Плевен", в която последният предлага бройката за длъжността "главен инспектор" в сектора, която осъществява дейността в гр. Левски, да бъде закрита. Този документ не е включен като основание за прекратяване на правоотношението със служителя Рачев и не част от мотивите към заповедта. Освен това внимателният прочит на докладната налага извода, че предложението за премахване на щатната бройка е мотивирано не с местоживеенето на служителя, който заема длъжността, а с обективни причини като намаляване на функциониращите водни обекти в община Левски, малък брой на риболовците в района, единични случаи на нарушения по Закона за рибарството и аквакултурите, неизползваемост на предоставения офис и неефективност при ползването на служебния автомобил. Изброените основания за премахване на щатната бройка са с икономически и обективен характер и нямат връзка с местоживеенето и личното положение на лицето, което изпълнява длъжността. Ето защо изводите на първоинстанционния съд, че Рачев е третиран по- неблагоприятно в сравнение с останалите служители, заемащи същата длъжност, на основание признак "лично положение", не намират опора в нормативната уредба и в събраните доказателства. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд приема, че решението на Административен съд София-град е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от представените доказателства. По тези съображения решението на административния съд следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 от АПК се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Рачев против заповедта на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури да бъде отменен. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,