Определение № 2855 от 05.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 869/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по Касационни жалби на ПРБ и Б. П. Д. против решение №189/09.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 323/2022 г. от състав на АС – Пловдив. Б. П. Д. оспорва касационната жалба на ПРБ с писмен отговор. От ПРБ не е постъпил писмен отговор на касационната жалба на ищеца-касатор. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е основателен за сумата от 40 000 лева и е постановил решение в този смисъл. Прието е, че с постановление от 20.01.2011 г. по сл.д. № 26П/2010 г., СО-СГП, пр.пр.№ 4-4474/2010 г., СГП, ищецът е привлечен като обвиняем за това, че на 04.08.2010 г. на територията на ГКПП „Д. мост - Русе“, трасе - входящи товарни автомобили в РБ, като длъжностно лице, посредством злоупотреба със служебно положение на служител от състава на МВР, полицай 3-та степен при РДГП Русе, е поискал от дар, който не му се следва, за да не извърши действия по служба - проверка на превозно средство, товара и съпътстващите го документи, за да премине товарният автомобил границата през ГКПП на българска територия. С постановление от 10.09.2015 г. на СГП е било прекратено ДП № 26П/2010 г., СО-СГП, пр.пр.№ 4-4474/2010 г., СГП, по отношение на 12 обвиняеми, в т.ч. и по отношение на настоящия ищец, поради недоказаност на повдигнатите им обвинения в извършване на престъпления при независимо извършителство. След обжалване от ищеца на Постановлението от 10.09.2015 г. за прекратяване на наказателното производство, с определение от 03.12.2015 г. по ч.н.д.№ 598/2015 г. ОС – Русе е изменил основанието за прекратяване по отношение на него, а именно - по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр чл. 24, ал. 1 от НПК, тъй като деянието не е извършено. От приложеното по делото лично кадрово досие на ищеца е било установено, че на 24.01.2011 г. той е бил временно отстранен от работа и срещу него е било образувано със Заповед № 229/24.01.2011 г. дисциплинарно производство по чл. 230, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР на основание повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 302, т. 2, б.„А“, вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 1 от НК, а на 07.03.2011 г. е било отнето от Директора на ГД „Гранична полиция“ разрешение № 3690 за достъп на ищеца до 6 класифицирана информация. Със Заповед № 7409/04.05.2011 г. дисциплинарното производство е било прекратено, поради липса на доказателства за извършено от ищеца дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, като той е възстановен на работа и му е изплатено дължимото възнаграждение за времето на отстраняване от длъжност. Съдът е приел, че е налице широк обществен отзвук на незаконното обвинение против ищеца, отразило се пряко в последващото развитие и структуриране на личния и професионален негов живот в значими негативни аспекти, обективно доказани по делото. Безсмислената продължителност на досъдебното производство, при липса на престъпление, при липса на достатъчно данни за образуването му и при липса на забавящо процеса поведение на обвиняемия са довели до вредоносни неимуществени резултати на несигурност, тревожност, многогодишна социална и професионална стигматизация спрямо въззивникът-ищец в повече от нормалните. Прието е, че са налице достатъчно обективни факти, обосноваващи негативно въздействие върху преследвания, свързано с притеснения от изхода на производството, тревога, потиснатост, накърняване на моралните и нравствени ценности в причинно-следствената им връзка с наказателното досъдебно производство. Съдът е посочил, че приложимите критерии са свързани с тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, личността на увредения, настъпилите промени в обществения статус и репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното състояние на обвинения, свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния. От доказателствата по делото съдът е приел за установено, че досъдебното производство спрямо ищеца е продължило без основателни причини почти пет години, бил е обвинен без налични достатъчно данни за това в тежко умишлено престъпление с завишена степен на обществена опасност – подкуп и то като лице, призвано да се бори със закононарушенията – граничен полицай, осъществена е масирана медийна разгласа, отнето му е разрешително за достъп до класифицирана информация без което не може да упражнява професията си на позицията на която е бил, поради това е бил принуден да промени мястото си на работа на повече от 100 километра от семейството си, не е могъл да бъде пълноценен негов член, бил е принуден да се раздели с притежаваното от него имущество, а впоследствие и със семейството си, указват на причинени имуществени вреди на въззивникаищец много по-големи по сила и интензитет в сравнение с поразпространените случаи, предмет на разглеждане по ЗОДОВ. Ето защо съдът е приел, че справедливия размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва да бъде в размер на 40000 лева. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване и към двете касационни жалби се извежда правен въпрос, свързан със задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства и да обсъди всички доводи на страните във връзка с дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съобразено с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. С решение № 321/2014 г., постановено по гр.д.№ 2516/2014 г. на ВКС, ІV гр.отд. е посочено, че В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Като не е обсъдил всички доводи на страните при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е допуснал противоречие с цитираното по-горе решение на ВКС, което е основание за допускане до касационно обжалване и по двете касационни жалби. Водим от горното, състав на ВКС