Определение № 2607 от 13.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2316/2025 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.216а във вр. с чл.204, ал.1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по две частни жалби - на "Топ Хоспитал Сървис" ЕАД със седалище в гр.София и на "Булфарма" ООД със седалище в гр.Пловдив. И двете частни жалби са срещу определение №123 от 30.01.2025г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка №КЗК-82/110/2025г., като всеки от частните жалбоподатели обжалва определението на КЗК в относимата за него част. И в двете частни жалби са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното определение, а в частната жалба на "Булфарма" ООД след отмяна на обжалваното определение се иска и да бъде наложена временна мярка спиране на процедурата за обществената поръчка. Ответникът – министърът на здравеопазване, с отговор на частната жалба, изразява становище за нейната неоснователност. Моли същата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното определение. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частните жалби за процесуално допустими - подадени от надлежни страни и в срока, визиран в чл.216а, ал.1 от ЗОП. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни по следните съображения: С обжалваното определение №123 от 30.01.2025г., постановено по преписка №КЗК-82/110/2025г., Комисията за защита на конкуренцията с отделни диспозитиви е оставила без уважение исканията на "Топ Хоспитал Сървис" ЕАД и на "Булфарма" ООД за налагане на временна мярка "спиране" на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Сключване на рамково споразумение за доставка на лекарствени продукти за нуждите на лечебните заведения за период от две години", включваща 7 обособени позиции, открита с решение №597096/17.12.2024г. на главния секретар на Министерство на здравеопазването. За да достигне до този резултат, КЗК се е позовала на чл.204, ал.1, ал.2 и ал.3 и чл.203, ал.1 от ЗОП. Комисията е извършила преценка и на възможните последици от налагането на временната мярка. В мотивите на атакуваното определение е отразено, че в случая жалбоподателите не са изложили обосновани и и подкрепени с доказателства мотиви, даващи основание за преценка, че интересите на страните и по-специално техните интереси, ще бъдат увредени, което би могло да бъде възпрепятствано чрез налагането на обезпечителната мярка. Преценено е, че доводите касаещи извършени нарушения на ЗОП при откриване на обществената поръчка са такива по същество и КЗК не следва да се произнася по тях. Комисията е приела, че интересите на жалбоподателите ще бъдат защитени, тъй като докато тече процедурата няма да се сключи договор с избран изпълнител. На следващо място КЗК е съобразила предмета на обжалваната поръчка, който е свързан със закупуване на лекарствени средства за 188 лечебни заведения. Комисията е счела, че спирането на процедурата ще рефлектира негативно не само върху интереса на възложителя, но и върху този на обществото, доколкото забавянето й ще доведе до отлагане във времето сключването на договори за възлагане. КЗК е преценила, че случаят попада в хипотезата на чл.204, ал.3 от ЗОП, тъй като отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят от спирането на процедурата, превишават ползата от нейното налагане. Според настоящия съдебен състав атакуваното определение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, изискващи отмяната му. Съдът възприема становището на КЗК по отношение тълкуването на нормите на чл.204, ал.2 и ал.3 от ЗОП, които следва да се тълкуват и прилагат заедно с текста на чл.203, ал.1 от ЗОП, по силата на който жалбата срещу решение на възложителя за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка, не спира процедурата, освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата". Това означава, че като принцип законодателят е извел, че в тази хипотеза общественият интерес изисква продължаване на процедурата и тя може да бъде спряна само по изключение - при мотивирано искане на жалбоподателя и съответствие с изискванията на чл.204, ал.2 от ЗОП. При постановяване на обжалваното определение КЗК се е съобразила с изискванията на чл.204, ал.2 от ЗОП и е обсъдила възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Настоящият съдебен състав намира за правилна тезата на КЗК, че спирането на процедурата ще нанесе неблагоприятни последици за възложителя и обществото. В случая предметът на обжалваната поръчка касае закупуване на лекарствени средства за 188 лечебни заведения. Несъмнено интересът на възложителя изисква продължаване на процедурата за изпълнение на дейностите, включени в неговия обхват. Такъв е и общественият интерес, който от една страна се презумира от закона, а от друга страна е свързан с осигуряване на гражданите, намиращи се на територията на Република България, на лекарствени средства за 188 лечебни заведения, което е с цел защита на живота и здравето им. Общественият интерес е за по-бързо извършване на дейностите, включена в обхвата на процедурата. Този интерес правилно е отчетен и от КЗК. Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав счита, че Комисията е достигнала до правилия изводът, че спирането на процедурата ще доведе до значително по-големи вреди от ползата от налагане на временната мярка. С това са налице и предпоставките по чл.204, ал.3 от ЗОП. В конкретният случай общественият интерес е с предимство пред интереса на жалбоподателите. Освен това, неналагането на временната мярка не би могло да увреди интересите им, доколкото съгласно чл.112, ал.8 от ЗОП, възложителят няма право да сключи договор с избрания изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата, което също правилно е отчетено от КЗК. Доводите в частните жалби за законосъобразно провеждане на процедурата нарушения при откриване на процедурата, дори те да са свързани с "основните принципи, залегнали в ЗОП" /според частната жалба на "Топ Хоспитал Сървис" ЕАД/, касаят твърдения за нарушения в решението на възложителя за откриване на процедура. Тези доводи са неотносими за настоящото производство, тъй като са извън предмета по преценка по чл.204, ал.2 и ал.3 от ЗОП. Към настоящия момент и в настоящото производство нито КЗК, нито ВАС могат да вземат отношения по оплакванията по същество срещу обжалвания акт на възложителя. Освен това законосъобразното провеждане на процедурата се отнася до всяка възлагателна процедура, която е открита по реда на ЗОП. Ако се сподели тезата на жалбоподателите, тогава би следвало да се спре всяка една процедура за възлагане на обществена поръчка, защото по отношение на всички процедури е налице безспорно изискване да бъдат законосъобразно открити и проведени. А тъкмо обратното е възприето от законодателя с нормата на чл.203, ал.1 от ЗОП. В тази връзка неоснователно е позоваването в частната жалба на "Топ Хоспитал Сървис" ЕАД на определение №1227 от 14.11.2024г. на КЗК по преписка №КЗК-974/975/2024г. и определение №46 от 16.01.2025г. на КЗК по преписка №КЗК-5/2025г. Доводите на КЗК в определение №1227 от 14.11.2024г. за важността от законосъобразно провеждане на процедурата не са споделени от ВАС с определение №13828 от 18.12.2024г. по адм. д. №11845/2024г., а второто цитирано определение на КЗК не е преминало през касационен контрол пред ВАС за законосъобразност. Не може да бъде споделено и възражението в частната жалба на "Булфарма" ООД, че в нормативната уредба не се съдържа изискване за мотивираност на искането. Изискването за мотивираност на искането следва от нормата на чл.204, ал.2 от ЗОП, съгласно която КЗК се произнася по искането след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена и въз основа на твърденията по жалбата. Затова обжалваното определение като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл.216а, ал.1 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,