Решение № 1951 от 19.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11434/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е касационна жалба с вх. № 8303/05.09.2025 г. от И. Й. М. и Р. А. А., чрез адв. Г. Тодоров, срещу Решение № 3662/08.08.2025 г., постановено по адм. д. № 387/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик (АС-Пазарджик). Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, като основният от тях (и единствен) е за това, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по съществени възражения, които касаторите били направили в жалбата си срещу Решение № ППН-02-684/2023 г., издадено от Комисия за защита на личните данни (КЗЛД). Представен е списък на разноските, без да е направено изрично искане пред касационната инстанция за тяхното присъждане.

Ответникът по жалбата – Комисия за защита на личните данни, не представя отговор на касационната жалба в законоустановения срок. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в открито съдебно заседание.

Ответниците по касация, заинтересовани страни по делото в първата инстанция – К. В. С. и С. М. К., подават чрез адв. Л. Миков в законоустановения срок отговор на касационната жалба, с който оспорват същата като неоснователна, като излагат подробни доводи за това. Претендират разноски.

След съобразяване на доводите на страните и приетото от фактическа и правна страна от първоинстанционния съд, настоящата съдебна инстанция намира следното:

Делото пред АС-Пазарджик е образувано по жалба на касаторите против Решение № ППН-02-684/2023 г. от 26.03.2025 г. на КЗЛД, с което е отхвърлена жалбата им, с която са поискали прекратяване на видеонаблюдението към техния имот от поставените камери в имота на заинтересованата страна К. В. С., поради неговата незаконосъобразност – несъответствието му с материалния закон, както и извършени съществени противоречия на административнопроизводствените правила при постановяването му.

От своя страна административното производство е започнало на 19.11.2023 г. с подадената от оспорващите жалба, наречена "сигнал" до Комисията за защита на личните данни, в която те излагат твърдения, че с поставените видеокамери заинтересованите страни заснемат входа на двора им и улицата, входа на къщата им, както и изграденият басейн в двора им. По жалбата ответникът е образувал административно производство, като е изискал доказателства от страните. На 31.07.2024 г. е извършена проверка на изградената в дома на заинтересованите страни видеосистема, като са съставени констативен протокол и констативен акт, към които са приложени и направени от проверяващите фотоснимки. В тези актове подробно са описани местоположението и техническите характеристики на камерите, обсега им на заснемане, като е направена констатацията, че в системата за видеонаблюдение не попада имотът на жалбоподателите, нито части от него. Страните са запознати с констативните актове. Уведомени са от ответника, че на проведено на 06.11.2024 г. заседание жалбата е приета за допустима и са поканени да присъстват на проведеното от комисията заседание по същество на 05.03.2025 г. В резултат на така проведената административна процедура е издадено обжалваното решение, в което след преценка на събраните доказателства е изведен изводът, че не се осъществява видеонаблюдение върху имота на жалбоподателите, поради което е оставена без уважение жалбата им като неоснователна и недоказана.

С определение № 1879/29.04.2025 г. първоинстанционният съд е конституирал страните и е разпределил доказателствена тежест на касаторите, като и им е указал, че следва да установят, че действително с четирите, поставени камери в имота на заинтересованата страна К. В. С. се заснемат и обработват незаконосъобразно лични данни за жалбоподателите. Във връзка с така разпределената тежест, касаторите не са направили никакви доказателствени искания и не са поискали събирането на никакви доказателства (в това число и на съдебно-технически експертизи на камерите), като единственият доказателствен материал, който е бил събран пред АС-Пазарджик са писмените документи, налични в административната преписка.

Въз основа на горното, съдът е възприел от фактическа и правна страна доводите на КЗЛД като правилни и законосъобразни и е отхвърлил жалбата срещу процесното решение като неоснователна.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК вр. с чл. 144 АПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. А според чл. 171, ал. 1 и ал. 2 АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда, а когато е налице искане от страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по Граждански процесуален кодекс, като вещи лица, оглед или освидетелстване може да назначава и служебно (в случай, че е налице нужда за това).

Доколкото липсват каквито и да било доказателствени искания и събрани доказателства пред административния съд, още по-малко такива, които да опровергават онези, които са били събрани в производството пред КЗЛД, то първоинстанционният съд правилно е достигнал до правните изводи, до които и КЗЛД е стигнала. От своя страна те са правилни, фактически обосновани и отговарящи на материалния закон, при липса на установени съществени административнопроизводствени нарушения. Що се касае до доводите на касатора, че не бил се произнесъл по „съществените“ възражение от жалбоподателите, съдът счита същите за голословни и неотговарящи на истината. АС-Пазарджик е обсъдил в пълнота всестранно доводите на всички участващи в производството пред него страни и е постановил своето решение въз основа на доказателствения материал по делото. А по отношение на изложеното като оплакване в касационната жалба, че административният съд е направил собствен анализ и интерпретация на обстоятелства, вместо да извърши контрол на действията на административния орган, съдът напомня посоченото по-горе в решението, че процесуалната дейност на съда се изразява именно в собствен анализ и интерпретация на обстоятелства, доказани в административната или съдебната фаза на производството, въз основа на които в крайна сметка постановява крайния си по същество „контролиращ“ акт.

При това положение, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, а касационната жалба отхвърлена като неоснователна.

С оглед този изход на спора, разноски следва да бъдат присъдени на ответниците по касационната жалба – Комисия за защита на личните данни, както и К. С. и С. К., както следва:

• За Комисия за защита на личните данни: 102, 20 (сто и две евро и двадесет евроцента) - сума, представляваща юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ;

• За К. С.: 409, 30 (четиристотин и девет евро и тридесет евроцента) – сума, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция;

• За С. К.: 409, 30 (четиристотин и девет евро и тридесет евроцента) – сума, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационна инстанция.

Воден от гореизложеното и на основание. чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, пето отделение