Решение № 7588 от 07.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3335/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – МВР/ОДМВР/град Кърджали срещу решение №195 от 29.01.2026г., постановено по адм. дело №577/2025 г. по описа на Административен съд-Кърджали, в частта, с която е осъдена Областна дирекция на МВР – град Кърджали, с адрес – град Кърджали, бул.„България“ №39, с ЕИК 129009802, ДА ЗАПЛАТИ на А. М. М., с адрес: град Кърджали, [адрес], област Кърджали, с [ЕГН], сумата в размер на 750.00/седемстотин и петдесет/ евро (1466.87/хиляда четиристотин шестдесет и шест лева и 87 ст./ лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от извършено незаконно задържане със Заповед за задържане на лице с рег.№292зз-26 от 19.09.2024 год., издадена от полицейски орган – служител в сектор „ПИП“ при ОДМВР - Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.05.2025 год., до окончателното й изплащане и вместо него да бъде постановено решение, с което да се отхвърлят като неоснователни исковете, алтернативно да бъде намалено присъденото обезщетение в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и практиката на съдилищата. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че не са доказани претърпени от ищеца неимуществени вреди, алтернативно, че размера на неимуществените вреди е завишен. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска изцяло или намаляване на размера му. Претендира се юрисконсултско възнаграждение Ответникът по касационната жалба – А. М. М. не е изразил становище по нея. Постъпила е и касационна жалба от А. М. М., чрез процесуалния му представител адвокат Н. Маргаритов против решение №195 от 29.01.2026г., постановено по адм. дело №577/2025 г. по описа на Административен съд-Кърджали, в частта му, с която е отхвърлен предявения иск представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди от извършено незаконно задържане със Заповед за задържане на лице с рег.№292зз-26 от 19.09.2024 год., издадена от полицейски орган – служител в сектор „ПИП“ при ОДМВР – Кърджали до пълният му предявен размер от 3000.00/три хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска неговата отмяна в тази му част, като бъдат присъдени в пълния претендиран размер неимуществените вреди. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – МВР/ОДМВР/град Кърджали не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, както и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които решението в обжалваната част е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд Кърджали е уважил частично предявения от А. М. М. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е осъдил Областна дирекция на МВР – град Кърджали да заплати на А. М. М., сумата в размер на 750.00/седемстотин и петдесет/ евро (1466.87/хиляда четиристотин шестдесет и шест лева и 87 ст./ лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от извършено незаконно задържане със Заповед за задържане на лице с рег.№292зз-26 от 19.09.2024 год., издадена от полицейски орган – служител в сектор „ПИП“ при ОДМВР - Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.05.2025 год., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявения иск в останалата му част, до сумата в размер на 3000.00/три хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан. Съдът е установил фактите, свързани със задържането и неговата продължителност въз основа на представените писмени доказателства. Изслушани са свидетелски показания във връзка със задържането и физическото и психологическото състояние на ищеца. Първоинстанционният съд е приел за безспорно, че процесната заповед за задържане е отменена с влязло в сила съдебно решение на Административен съд-Кърджали. Съдът е обсъдил събраните по делото гласни доказателства относно отражението на задържането върху физическото и психическото състояние на ищеца и е направил извод за настъпили негативни психически изживявания, надхвърлящи обичайния житейски дискомфорт, но не и за твърдените трайни и интензивни страдания в пълния претендиран обем. Решението в обжалваната част е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне тази отговорност е необходимо да е налице отменен по надлежния ред административен акт, причинена вреда и пряка причинна връзка между тях. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая са налице всички законови предпоставки за ангажиране отговорността на държавата. Несъмнено неправомерното задържане, осъществено въз основа на отменена като незаконосъобразна заповед, има негативно отражение върху физическото и психическото състояние на задържаното лице. Освен това при анализа на гласните доказателства първоинстанционният съд е извършил задълбочена и критична преценка на свидетелските показания, като е кредитирал същите частично. Незаконното лишаване от свобода представлява особено тежка намеса в основното право на лична свобода и сигурност. Самият факт на незаконосъобразното задържане, независимо от неговата продължителност, по естеството си поражда неимуществени вреди, изразяващи се в страх, стрес, унижение, чувство за безпомощност и накърняване на човешкото достойнство. Тези вреди са типични, обичайни и предвидими последици от незаконното лишаване от свобода и не подлежат на доказване като изключителни или извънредни факти. Това разбиране е трайно застъпено в практиката на Европейския съд по правата на човека, съгласно която при нарушение на чл. 5 от Конвенцията, включително при незаконно задържане, самото нарушение обосновава присъждането на обезщетение за неимуществени вреди, без да е необходимо пострадалото лице да доказва конкретни допълнителни последици за здравето или социалния си статус. Съдът последователно приема, че лишаването от свобода само по себе си води до морални страдания, които подлежат на обезщетяване по силата на чл. 5 § 5 от Конвенцията. Същият стандарт се извежда и от практиката на Съда на Европейския съюз относно ефективната съдебна защита и правото на ефективно обезщетение при нарушение на основни права, прогласени в Хартата на основните права на Европейския съюз, включително правото на свобода и сигурност. Неоснователно е и оплакването за нарушение на чл. 52 от ЗЗД. Размерът на обезщетението е определен след преценка на всички релевантни по делото обстоятелства – продължителността на задържането, естеството на преживените негативни емоции, здравословното състояние и липсата на доказателства за по-тежки и трайни последици. Определеният размер от 750 евро съответства на принципа за справедливост и на установената съдебна практика. Определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществена обезвреда отговаря на критерия за справедливост, визиран в тази норма, като отчита характера на увреждането, периода на търпене на вредите и интензитета на изживените емоционални и физически страдания. Това обезщетение не е занижено или завишено, съобразено е с икономическата обстановка в страната към момента на увреждането, както и със съдебната практика на административните съдилища по сходни казуси. Неоснователно касационният жалбоподател М. твърди, че присъденото му обезщетение е твърде ниско. Доколкото обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, то винаги се явява детерминирано от икономическата конюнктура в страната, но не тази към датата на присъждането му, а тази към момента на увреждането, който момент е в рамките на 2024 г. Тъй като няма утвърдена формула за неговото пресмятане, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда след преценка на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във връзка с увреждането, която преценка настоящият състав на касационната инстанция приема, че е правилно извършена от първоинстанционния съд. В допълнение към аргументите на съда, обусловили извода му какъв размер на обезщетение да присъди в случая, следва да се добавят и тези, че вредоносният резултат не се изразява в трайно увреждане на психическото и физическото здраве на ищеца, както и че той е претендирал да бъде овъзмезден за причинени му емоционални и физически страдания, оценени на сума в размер на 750.00 евро. При този изход на спора на касаторите разноски не се следват. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение