Определение № 450 от 17.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2059/2021 г.

като разгледа докладваното от съдия Янчева ч. гр. дело № 2059 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Делото е образувано по частна жалба вх. № 30616/22.01.2021 г. на „Климатроник“ ЕООД, чрез адвокат Ц. Й.-С., подадена срещу определение № 12108 от 29.12.2020 г. по ч. гр. д. № 4205/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на „Климатроник“ ЕООД за освобождаване на внесената по сметка на съда гаранция в размер на 40 000 лв. (погрешно посочена в определението сума в размер на 3 500 лв.). С горното определение съдът е уважил молбата на жалбоподателя за отмяна на допуснатото в негова полза обезпечение на предявения срещу „Тома строй“ ЕООД (в несъстоятелност) иск по чл. 108 ЗС. Отхвърлил е молбата му за освобождаване на внесената по обезпечението парична гаранция, като се е позовал на разпоредбата на чл. 403, ал. 1 ГПК, съгласно която предпоставките за положително произнасяне по такова искане са: съдебното производство по обезпечения иск да е приключило или с влязло в сила решение по съществото на спора, или да е прекратено, а в случай че изходът е неблагоприятен за ищеца - да е налице и изрично съгласие на ответника за освобождаването на гаранцията. Посочил е, че в случая няма спор, че исковото производство е все още висящо, като делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. Наред с това, в отговор на молбата 1 на „Климатроник“ ЕООД за освобождаване на гаранцията, ответникът изрично е възразил, т. е. не е налице нито една от посочените по-горе предпоставки за уважаването на искането. От друга страна, висящността на исковото производство прави искането за освобождаване на гаранцията преждевременно направено, поради което възражението на противната страна не налага даването на указания за завеждане на иск за вреди, съобразно нормата на чл. 403, ал. 2, изр. второ ГПК. Жалбоподателят счита определението на Софийския апелативен съд в атакуваната част за незаконосъобразно и неправилно. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда понататъшното развитие на делото, както и в случаите, изрично посочени в закона. Актът, с който съдът се произнася по реда на чл. 403, ал. 2 ГПК по молба за освобождаване на внесена гаранция по допуснато обезпечение на иска, не попада в нито в една от хипотезите по чл. 274, ал. 1 ГПК и затова не подлежи на обжалване. В този смисъл е приетото в т. 3 от ТР № 6/23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, като а ргументите за подобно разрешение са, че с това определение или разпореждане не се решава спор по същество и не се слага край на делото, поради което и молителят може да поиска неговото изменение от съда, който го е постановил вследствие на грешка, пропуск, както и при изменение на обстоятелствата, което следва от разпоредбата на чл. 253 ГПК. Горното обуславя оставяне на частната жалба без разглеждане и прекратяване на делото. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,