Решение № 7386 от 01.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1362/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Инспекция по труда" Видин, чрез процесуален представител юриск. М. Б. М., против Решение № 1258 от 28.11.2025 г. по адм. дело № 120/2025 г. по описа на Административен съд – Видин. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Претендират се разноски за двете инстанции и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответника и на присъдените в първата инстанция разноски. Против Решение № 1258 от 28.11.2025 г. по адм. дело № 120/2025 г. на Административен съд – Видин е постъпила и касационна жалба от И. П. М., чрез неговата майка и законен представител К. К. и процесуален представител адв. Д. Марковски. В жалбата се твърди незаконосъобразност на решението като се сочат същите касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответникът по касационните жалби – П. Б. П., чрез адв. Р. Рангелова представя писмен отговор, в който твърди, че жалбите са неоснователни. Не се претендират разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, намира касационните жалби за подадени от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Видин е Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, на основание чл. 405а, ал. 2 КТ, между П. М. М. и работодателя П. Б. П. – Земеделски производител с ЕИК: 177991123, издадено от гл. инспектор в ДИТ Видин. От фактическа страна по делото е установено следното: На 5.03.2025 г. инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“ – Видин са извършили проверка по повод сигнал на тел. 112 за трудов инцидент в землището на с. Киреево, общ. Макреш, при който е загинал П. М. М.. Инцидентът е настъпил при товарене на булдозер „Caterpillar D6M LGP“ върху товарна платформа, прикачена към трактор „Lamborghini Mach 250 VRT“. По време на проверката е било установено, че П. Б. П. е организирал транспортирането на закупен булдозер от с. Киреево до своята база. В дейността по товаренето са участвали И. В. И., И. Т. И. и П. М. М.. При подготовката на платформата последният е бил ударен в тилната област от метален елемент на платформата и е починал на място. В хода на административната проверка са били събрани сведения от присъствалите лица, близки на починалия и други свидетели, както и множество писмени доказателства относно собствеността и ползването на техниката, правоспособността на участниците и дейността на П. Б. П., както в качеството му на земеделски производител, така и като собственик на „Би Ви Транс“ ЕООД. С Протокол № ПР 2509293/31.03.2025 г. са били обективирани резултатите от проверката, а въз основа на него главен инспектор при ДИТ – Видин е издал административния акт - Постановление по чл. 405а, ал. 2 КТ, с което е било обявено съществуването на трудово правоотношение между П. М. М. и П. Б. П. – земеделски производител, считано от 5.03.2025 г. за длъжност „тракторист“. Постановлението е било обжалвано пред Административен съд – Видин като по делото е било безспорно установено, че между страните не е бил сключен писмен трудов договор. Спорен е бил въпросът дали към и на датата на инцидента П. М. М. е предоставял работна сила за касационния жалбоподател. Административен съд - Видин е приел, че събраните доказателства не установяват по категоричен начин, че към 5.03.2025 г. и на тази дата П. М. М. е изпълнявал длъжността „тракторист“, нито че е управлявал трактора, посочен в постановлението. Преценил е, че събраните свидетелски показания по този въпрос са противоречиви, като липсват преки доказателства относно конкретната трудова функция на М. в деня на инцидента. От първоинстанционния съд е било установено също, че проверката и съставените актове за нарушения на трудовото законодателство са били насочени основно към „Би Ви Транс“ ЕООД, а не към дейността на земеделския производител, като не е изяснено по какви съображения административният орган е приел, че П. М. М. е извършвал дейност именно в полза на земеделския производител. Според първоинстанционния съд административният орган не е събрал достатъчно доказателства за установяване наличието на основните елементи на трудовото правоотношение – трудова функция, работно време, трудово възнаграждение, подчиненост и организация на труда. Не е установено и наличие на конкретни уговорки между П. Б. П. и П. М. М., от които да се направи категоричен извод за възникнало трудово правоотношение към датата на инцидента. По съображения за непълно изясняване на релевантните факти и неправилно приложение на материалния закон съдът е приел, че постановлението по чл. 405а КТ е издадено при липса на достатъчно фактически основания и е отменил същото като незаконосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ представлява специална правна уредба, чрез която законодателят е предоставил на контролните органи на Инспекцията по труда правомощие да обявяват съществуването на трудово правоотношение в случаите, когато фактически се предоставя работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, без между страните да е сключен трудов договор. За да бъде квалифицирано едно правоотношение като трудово, безспорно не е достатъчно само едно лице да извършва работа за друго. Трябва да са налице характерните белези на трудовото правоотношение, а в случаите, когато не може да се установи съществуването на същото, се обявява с постановление, издадено по реда на чл. 405а, ал. 1 КТ. От систематичното тълкуване на чл. 1, ал. 2 КТ и чл. 405а КТ следва, че предмет на доказване в производството по чл. 405а КТ не е единствено обстоятелството, че определено лице е извършвало някаква дейност в полза на друго лице, а че тази дейност е осъществявана при условията и характеристиките на трудово правоотношение, съгласно чл. 66, ал. 1 КТ. Характерно за съществуването на трудовото правоотношение е, че се дължи престиране на работна сила от работника или служителя през определено работно време, с определено място на работа, при спазване на трудова дисциплина и йерархична подчиненост между работодателя и работника/служителя. За разлика, при договора за изработка не се предоставя работна сила, а определен трудов резултат - извършване на определена услуга, а при договора за поръчка - извършване на правни действия за сметка на доверителя. За издаването на постановление по чл. 405а КТ не е достатъчно установяването на присъствието на лицето в конкретен търговски обект или на дадено работно място. Необходимо е да бъдат доказани конкретни факти, от които може да се направи обоснован извод, че лицето е изпълнявало трудова функция при условията на трудово правоотношение, т.е. че е предоставяло работна сила при условие на подчиненост. Само констатирането на физическо присъствие или извършването на единично действие не представлява достатъчно основание за обявяване на трудово правоотношение. С оглед общите правила на административния процес, доказателствената тежест за установяване на всички фактически основания за издаване на постановлението е на административния орган и лицата, за които е благоприятен. Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 КТ, трудовият договор притежава следните характеристики: място на работа; наименование на длъжността и характера на работата; дата на сключването му и начало на неговото изпълнение; времетраене на трудовия договор; размер на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски; еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор; основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичност на тяхното изплащане; продължителност на работния ден или седмица. Административният орган неправилно е възприел релевантните за случая факти /като е кредитирал изцяло свидетелските показания на близките на починалия П. М./, приемайки, че същият е предоставял работна сила за П. П. – земеделски производител без сключен трудов договор и без правоотношенията да са уредени като трудови. Безспорно от събраните доказателства се установява, че П. М. е участвал в дейността по товарене на булдозера, която е била организирана от П. Б. П. – земеделски производител и е извършвана в интерес на стопанската му дейност. Необходимо за квалифициране на инцидента като трудов обаче, е предоставянето на работна сила от пострадалото лице по повод възложена работа, както бе посочено по-горе. В този смисъл ирелевантно се явява изследването на обстоятелството дали пострадалият в момента на инцидента е извършвал дейност, пряко свързана с длъжността „тракторист“. Липсата на доказателства, че именно починалото лице е управлявало трактора, не изключва предоставянето на работна сила и не опровергава съществуването на трудово правоотношение. Предоставянето на работна сила обаче, следва да бъде несъмнено установена, за да са налице законовите предпостави за упражняване от органите на Инспекцията по труда на правомощието да обявяват съществуването на трудово правоотношение с постановление, издадено по реда на чл. 405а, ал. 1 КТ. Правилно първоинстанционният съд е изследвал въпроса относно това дали дейността, осъществявана от починалото лице по време на инцидента е по предоставяне на работна сила по смисъла на чл. 1, ал. 2 КТ. Съгласно дефиницията на трудово правоотношение, това са отношения по непосредствено полагане на труд, свързани с работно време, трудово възнаграждение, безопасни условия на труд и т.н. Несъмнено, от фактите по делото не може да се изведе категоричен извод, че П. М. М. е изпълнявал към момента и по време на инцидента дейност, свързана с функциите и характеристиките на длъжността „тракторист“, каквито контролните органи на ИТ са приели за доказани. Не се установява и извършването на други подобни или свързани с длъжността „тракторист“ дейности и задължения от починалия М., които да могат да бъдат възприети като относими към елементите на трудовото правоотношение по смисъла на КТ. Видно от събраните в административното производство писмени обяснения и в първоинстанционното съдебно производство свидетелски показания, се очертават две групи свидетели, които поради отношенията им със страните по делото /родствени, семейни, трудови и др./, не се възприемат от съда като достатъчно добросъвестни, обективни и незаинтересовани от изхода на делото. По тези съображения, а и поради тяхната крайна противоположност като възприятие и оценка на фактите, показанията на близките и роднините на починалия, от една страна, и на работниците на земеделския производител П. П., от друга, не могат да бъдат кредитирани изцяло и безкритично. До такъв извод е стигнал и първоинстанционният съд, при преценката и анализа на събраните по делото доказателства. Предвид констатираните противоречия в показанията на двете групи свидетели до степен на крайна протовоположност при възприемане на релевантните за спора обстоятелства и факти, АС – Видин правилно е приел за недоказано наличието на характерните за трудовото правоотношение белези, кумулативно изискуеми. Първоинстанционният съд правилно е изследвал наличието на съответствие между характерните за длъжността „тракторист“ и действително извършваните от М. дейности/действия в периода от време преди инцидента и по време на последния, с цел установяване наличието на предоставяна работна сила в рамките на трудовата организация на работодателя и дали/доколко това е законосъобразно изследвано от административния орган при издаване на административния акт. Безспорно по делото е, че лицето е присъствало на обекта, участвало е в товаренето и е извършвало физически дейности по платформата и смъртта му е настъпила именно вследствие на последните действия. Спор по отношение на тези факти между страните не е налице. Обоснован и правилен обаче е изводът, че свидетелските показания не са достатъчни за доказване на характера на съществуващото правоотношение към момента на настъпилата злополука с това лице, респективно към момента на извършената проверка. Фактите, които подлежат на изследване следва да са тези към момента на настъпване на инцидента, а именно свързани ли са те с наличието към този момент на отношения между страните като работник и работодател, по смисъла на чл. 1, ал. 2 КТ. Поради установените от съда противоречия в свидетелските показания, обосновано съдът не е приел за категорично доказано наличието на трудово правоотношение между починалия и земеделския производител, без сключен трудов договор. Адресат на оспореното предписание е земеделският производител – П. П., поради което без правно значение в случая е установяването на отношения /респективно характера на тези отношения/ между "Би Ви Транс" ЕООД /свързано с жалбоподателя П. П. лице/ и земеделския производител, от една страна, и между дружеството и починалия М., от друга. По делото е установено, че булдозерът е бил закупен непосредствено преди инцидента и е следвало да бъде транспортиран до стопанската база, използвана от земеделския производител. Безспорно е, че М. е участвал в процеса по товарене на булдозера заедно с други лица, ангажирани от П., като извършваните от него действия са били насочени към реализиране на организирана от последния стопанска дейност. Тези факти не са спорни, но те не са достатъчни да обосноват извод за законосъобразност на издаденото предписание, доколкото не е установено реалното съдържание на възникналите отношения. В случая, в производството по чл. 405а КТ е от значение доказването на наличие на действително предоставяна работна сила от починалия за адресата на акта към момента на проверката на органите на Инспекцията по труда. От доказателствата по делото обаче, не може да се направи обоснован извод, че към момента на инцидента пострадалият е предоставял работна сила в полза и под ръководството на жалбоподателя пред АС – Видин /сега ответник по касация/. По изложените съображения, обжалваното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на касаторите Дирекция „Инспекция по труда“ - Видин и И. П. М. разноски не следва да се присъждат, а ответникът П. не е претендирал такива за касационната инстанция. По отношение на присъдените на последния в първата инстанция разноски, същите са в минимален размер /не са прекомерни/, поради което не подлежат на намаляване. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение: