Определение № 1203 от 12.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3224/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Делото е било образувано по касационни жалби на А. Д. В. и П. И. В. чрез пълномощника им адвокат Р. Д. и на Д. М. И. и И. М. И. чрез пълномощника им адвокат Р. Д. против решение № 253 от 14.03.2024 г., постановено по гр. д. № 1672 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Варна. С определение № 2519 от 20.05.2025 г. е констатирано, че И. М. И. е починал на 13.04.2024 г., преди подаване от него име на касационната жалба, конституирани са наследниците му по закон Т. С. М., М. И. М. и М. И. М.-С., като на последните е указана възможността да обжалват въззивното решение или да потвърдят подадената от името на наследодателя им касационна жалба вх. 12512 от 17.05.2024 г. С определение № 4927 от 30.10.2025 г. е прекратено производството по касационната жалба на Д. М. И., поради оттеглянето й и по отношение на Т. С. М., М. И. М. и М. И. М.-С., поради непотвърждаване действията по подаването на касационна жалба от името на И. М. И.. Определението е влязло в сила на 26.01.2026 г. С молба вх. № 22067 от 27.11.2025 г. П. М. Ц. чрез пълномощника си адвокат П. К. е поискала да се допълни определение № 4927 от 30.10.2025 г., като й се присъдят направените за подаване на отговор на касационната жалба на Д. М. И. и И. М. И. разноски в размер на 1500.00 лв. В подаден писмен отговор Д. М. И., Т. С. М., М. И. М. и М. И. М.-С. считат, че не дължат разноски, тъй като производството е продължило от жалбата на останалите касатори, които и дължат разноските за касационното производство; че Т. С. М., М. И. М. и М. И. М.-С. не са подавали касационна жалба; че ако се дължат разноски, те трябва да бъдат разпределени според квотите при наследяване между всички страни по делото, вкл. наследниците на И. П. В. и процесуалното им поведение при обжалване решението на Варненския окръжен съд. Молбата по чл. 248 ГПК е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна спрямо Д. М. И.. Адвокат Р. Д. е подала отделни касационни жалби от името на А. В. и П. В. (на 19.04.2024 г.) и от името на Д. И. и И. И. (на 17.05.2024 г.). По всяка от тях ответницата по касационните жалби П. М. Ц. е подала самостоятелен отговор според поредността на връчването му и за всеки отговор е заплатила адвокатско възнаграждение от 1500 лв. Направените по повод касационната жалба на А. В. и П. В. са присъдени с определението по чл. 288 ГПК № 744 от 18.02.2026 г. Нито И. М. И., нито наследниците му Т. С. М., М. И. М. и М. И. М.-С. са инициирали касационно производство, поради което и не дължат разноски за него. Преди оттеглянето на касационната жалба от Д. М. И. П. М. Ц. е направила разноски за подаване на писмен отговор, които й се дължат от касаторката по аргумент от чл. 78, ал. 4 ГПК. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение