Решение № 1659 от 13.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10215/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Образувано е по касационна жалба на Община Харманли, с код по БУЛСТАТ [номер], представлявана от Кмета М. Киркова, чрез представител по пълномощие – юрисконсулт Г. Христов, против Решение № 7112/26.08.2025 год., постановено по адм. дело № 1450/2024 год. по описа на Административен съд – Хасково. Заявено е твърдение, че оспореното съдебно решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорен е изводът на съда за законосъобразност на решението за определяне на финансова корекция в частта относно второто констатирано нарушение. Заявени са доводи за липса на компетентност на органа, издал обжалвания административен акт, доколкото един и същи орган е извършил фактическите действия по проверката, определил е основателността и размера на финансовата корекция и е издал оспореното решение. Заявени са и доводи за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото се твърди, че при постановяване на решението съдът не е обсъдил съответствието на административния акт с целта на закона. В касационната жалба са заявени и доводи, съгласно които, първоинстанционният съд, в нарушение на материалния закон е приел, че констатираните от РУО на ПОС обстоятелства могат да бъдат подведени под сочената в акта хипотеза за нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, тъй като не изпълва предвидените в същата предпоставки, поради което оспореното решение се явява незаконосъобразно в тази част. По същество на спора излага несъгласие с извода на съда и административния орган, че възложителят е изискал да бъдат предложени „конкретни“ срокове, доколкото никъде в документацията не се съдържа изискването за посочване на конкретни срокове. Заявява, че в сключения с изпълнителя договор за възлагане на обществена поръчка са предвидени условията и сроковете, при които изпълнителят ще отстранява некачественото извършена работа. В тази връзка обосновава извод за неправилност на констатациите на административния орган, възприети и от първоинстанционния съд. Заявено е и твърдение, че в оспорения административен акт не е изследвана връзката между сочените нарушения и реалната или потенциална вреда за финансовите интереси на Съюза, което е една от кумулативно изискуемите предпоставки, за да се счете, че е налице нередност. В съответствие с горните доводи и аргументи е заявено искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение, а по същество и отмяна на решението за определяне на финансова корекция. В съдебно заседание, касаторът чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Г. Христов, поддържа касационната жалба по заявените доводи и аргументи и формулира искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски. Ответникът – ръководителят на Управляващия орган на Програма „Околна среда“ 2021-2027 (РУО на ПОС), в писмен отговор и молба от 10.11.2025 год. чрез представител по пълномощие – С. Златанова – правоспособен юрист, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Иска съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски за адвокат, поради липса на фактическа и правна сложност на делото. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването. Счита, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на касатора и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: С оспореното решение, състав на Административен съд - Хасково е отхвърлил жалбата на Община Харманли срещу Решение № N-252/04.12.2024 год., издадено от Ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Програма „Околна среда“ 2021-2027 год. (ПОС) за определяне на финансова корекция в размер на 25% от стойността на засегнатите от нарушението и признати за допустими от РУО на ПОС разходи по договор № 958/16.09.2024 год., с изпълнител „Еко Традекс Груп“ АД на стойност 2 547 416,87 лв. без ДДС. За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна административният съд е приел за установено следното: Между Министерство на околната среда и водите и Община Харманли е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ПОС 2021-2027, съфинансиран от Европейския фонд за регионално развитие/Кохезионния фонд, по процедура чрез директно предоставяне на конкретен бенефициент № BG16FFPR002-2.002 „Рекултивация на регионални депа/клетки на регионални депа за битови отпадъци“, по приоритет 2 „Отпадъци“ на Програма „Околна среда“ 2021-2027 год., за изпълнение на проект ИСУН № BG16FFPR002-2.002-0004 „Рекултивация на клетка 1 на Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Харманли, Маджарово, Любимец, Тополовград, Симеоновград, Стамболово и Свиленград“ на стойност 3 721 232,30 лева. В резултат на проведена процедура по реда на ЗОП между Община Харманли, като възложител и избрания за изпълнител участник „Еко Традекс Груп“ АД е сключен Договор № 958/16.09.2024 год. с предмет: „Рекултивация на клетка 1 на Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Харманли, Маджарово, Любимец, Тополовград, Симеоновград, Стамболово и Свиленград“, на стойност 2 547 416.87 лева без ДДС/ 3 056 900.24 лв. с ДДС. В резултат на осъществен последващ контрол за законосъобразност на процедурата за възлагане на обществена поръчка и сключения въз основа на нея договор, с писмо изх.№ 08-00-1503/15.11.2024 год., РУО на ПОС е уведомил бенефициера за установено нарушение с финансов ефект, посочено по следния начин: По т.1. Наличие на ограничителни изисквания и условия за изпълнение на поръчката при изготвяне на техническото предложение. Прието е, че заложените от възложителя изисквания към минималното съдържание на Техническите предложения в обществената поръчка и конкретно изискванията за посочване на идентична и преповтаряща се информация, в частта касаеща ресурсна и техническа обезпеченост на изпълнението на поръчката, в различните части на офертата, се явява ограничително и създава предпоставка за ограничаване на свободна конкуренция, предвид че тези изисквания се явяват предпоставка за прилагане на формалистичен подход и/или фрагментарен анализ на обхвата и съдържанието на елементите, включени в отделните компоненти на предложенията за изпълнение, като в конкретния случай заложените изисквания не гарантират обективност на оценката на качеството на предложенията на изпълнение и водят до оценка на пълнотата на информацията, а не до оценка на предложеното качество за изпълнение на поръчката. Горните фактически обстоятелства са обосновали нарушаване на разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОП, във връзка с § 2, т. 58 от ДР на ЗОП, което нарушение е квалифицирано като нередност по т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата за посочване на нередности), за която е предвидено определяне на финансова корекция в размер на 5 % по Договор № 958/16.09.2024 год. за обществена поръчка, сключен с участника „Еко Традекс Груп“ АД. По т.2. Неправомерно определяне на изпълнител, който е представил оферта, която не отговаря на предварително обявените условия на поръчката. Посочено е, че по отношение на работа при допуснато некачествено изпълнение и срок за изпълнение за елиминиране на закъснението, участникът, определен за изпълнител, е заложил изпълнение „в максимално кратки срокове“, респективно „в предварително определен срок“. Прието е, че последното представлява липса на конкретни срокове за изпълнение на посочените дейности. На следващо място е установено несъответствие в Техническото предложение на изпълнителя, по отношение на ресурсната обезпеченост на дейности и графика за изпълнението. Констатирано е несъответствие на офертата на участника при определяне на човешкия ресурс за изпълнение на поръчката в различните части на офертата и по-конкретно по отношение на участието на лицето „Геодезист“. На следващо място е посочено, че мерките за спазване на действащите нормативни актове, стандарти и правила по опазването на околната среда по време на изпълнение на строителството, изложени на стр. 213 на Техническото предложение на изпълнителя, т.5.1, т.5.2 и т.5.3, не съдържат два от изискуемите компоненти към тяхното съдържание, а именно Компонент 6 и Компонент 7. В тази връзка, РУО е обосновал извод за липса на предложени мерки, както и че предложението на избрания изпълнител в тази част не покрива минималните изисквания за допустимост. Изложените фактически обстоятелства са обосновали нарушаване на разпоредбите на чл. 107, т. 2, б. „а“ от ЗОП, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗОП, което нарушение е квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за която е предвидено определяне на финансова корекция в размер на 25% по Договор № 958/16.09.2024 год. за обществена поръчка, сключен с участника „Еко Традекс Груп“ АД. На основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, на бенефициера е дадена възможност да представи възражение и приложи доказателства по констатациите на органа и предложението за определяне на финансова корекция. В указания в писмото срок, от страна на бенефициера Община Харманли е депозирано възражение против констатациите за наличие на допуснато нарушение, което е квалифицирано като нередност и за което е предвидено определяне на финансова корекция в посочения размер. Като е приел възражението за неоснователно, РУО на ПОС е постановил Решение № N-252/04.12.2024 год., с което на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, т. 11, б. „б“ и т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, за допуснатите нарушения на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОП, във връзка с § 2, т. 58 от ДР на ЗОП и на чл. 107, т. 2, б. „а“ от ЗОП, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗОП, е определил финансова корекция на бенефициера Община Харманли в размер на 25% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ПОС за допустими за финансиране по ПОС 2021-2027 год. разходи по сключения договор № 958/16.09.2024 год. с изпълнител „Еко Традекс Груп“ АД, на стойност 2 547 416,87 лв. без ДДС. В мотивите на административния акт, РУО на ПОС е възпроизвел фактическите установявания и правните изводи, обективирани в писмо изх.№ 08-00-1503/15.11.2024 год., като в допълнение е посочил възраженията на бенефициера, като е развил доводи за тяхната неоснователност. При така установените фактически обстоятелства, първоинстанционният административен съд е приел от правна страна, че оспорения административен акт е постановен от компетентен административен орган, в предвидената от законодателя писмена форма, съдържа изискуемите фактически и правни основания, като в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на първото установено от органа нарушение, съдът е приел, за неправилни изводите на РУО на ПОС, че заложените изисквания не гарантират обективност на оценката на качеството на предложенията на изпълнение и водят до оценка на пълнотата на информацията, а не до оценка на предложеното качество за изпълнение на поръчката. По мнение на съда, изискванията към съдържанието на предложението за изпълнение на поръчката, които всеки участник в процедурата следва да съобрази, нямат характер на ограничителни условия, несъобразени с предмета и сложността на поръчката, които да ограничават конкуренцията. Обосновал е, че същите са насочени към неограничен кръг участници, които са запознати с тях, а точното изпълнение на поставените изисквания и съобразеното с указанията изготвяне на техническото предложение от участника е гаранция, че предложението отговаря на минималните изисквания на възложителя и ще бъде допуснато до оценка. Посочил е, че органът неправилно се е позовал на протокола на оценителната комисия, доколкото качествата на утвърдената Документация следва да се изведат от нейното съдържание, а не от мотивите на Комисията като помощен орган. Развил е мотиви, че в действителност разглежданите от административния орган изисквания нямат за цел да оценят качеството на предложенията на изпълнение, а само пълнотата и непротиворечивостта на тяхното съдържание, което изцяло съответства на дефиницията на понятието „Условия за изпълнение на поръчката“. Формирал е извод, че административният орган не е изложил съображения, по какъв начин изисквания към съдържанието на предложението ограничават достъпа на кандидатите или участниците до конкретната процедура, както и по какъв начин именно те биха имали за последица нанасянето на вреда на средства от ЕФСУ. По мнение на съда, сама по себе си изисканата за посочване от участниците информация, в изброените в Документацията точки 1, 2, 3, 4 и 9, не въвежда ограничителни или дискриминационни условия, които да водят до ограничаване на свободната конкуренция, тъй като всеки потенциален участник може да се запознае с тях и да ги изпълни при подготвяне на предложението си. В заключение съдът е приел, че не се доказва допускането на нарушението, по начина, по който същото е формулирано в проверявания акт, а при липсата на нередност, неправилно с процесното решение е определена финансова корекция в размер на 5% от стойността на сключения с избрания за изпълнител договор. Съдът е формирал извод за наличие на второто констатирано от органа нарушение. Анализирайки приложените по делото доказателства е формирал извод, че посочените в предложението на кандидата срокове за неизпълнение, както и формулировката, че „при некачествено изпълнени СМР, същите ще бъдат своевременно отстранени“, не изпълняват изискването за посочване на срокове за изпълнение на всяка от работите, доколкото не съдържат конкретна и измерима времева продължителност, която се влага в понятието „срок“. Приел е за правилен и извода на административния орган, че в предложението на този участник не са покрити условията за минимално съдържание на възложителя, което пък е представлявало основанието за отстраняване. На следващо място е посочил, че липсата на посочените два компонента в съдържанието на предложените три мерки, на практика води до липса на предложени мерки и предложението на избрания изпълнител и в тази част не покрива минималните изисквания за допустимост. В заключение е посочил, че участникът е допуснат неправомерно до по-нататъшно участие, вместо да бъде отстранен от процедурата поради представянето на предложение, неотговарящо на предварително обявените условия, съдът намира, че е доказано възприетото нарушение на чл. 107, т. 2, б. „а“ от ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности и правилно на жалбоподателя е определена финансовата корекция в размер на 25% от засегнатите от нарушението разходи. В съответствие с горните доводи и аргументи, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата и в полза на административния орган е присъдил разноски в размер на 100 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към мотивите на обжалваното съдебно решение. Неоснователно е възражението за липса на компетентност на органа издал оспорения административен акт. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ – „финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта“. Следователно, с тази разпоредба законодателят определя вида и формата на индивидуалния акт, с който се определя финансова корекция, както и компетентния орган, на който е възложено правомощието по издаването му. Съгласно чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ, решението по чл. 1 се издава в едномесечен срок от представянето на възраженията по чл. 2, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициера доказателства и направените възражения. Въз основа на посочените разпореди и представеното доказателство - Заповед № РД-774/02.09.2024 год. на министъра на околната среда и водите, относно компетентността на органа да издава такива актове, правилен е изводът на Административен съд - Хасково, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона писмена форма. При издаване на административния акт е спазена процедурата по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, като на бенефициера е дадена възможност да се запознае с констатациите на органа и да представи своите писмени възражения и доказателства, като на основание чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ, възраженията са обсъдени. В тази насока не са допуснати в хода на процедурата съществени нарушения на специалните административнопроизводствени правила. Относно материалната законосъобразност на оспореното съдебно решение, настоящата касационна инстанция приема следното: По отношение на първото, обективирано в административния акт нарушение – ограничително изискване, настоящият касационен състав споделя мотивите на първоинстанционния административен съд. От представените по делото доказателства безспорно се установява, че в случая в обхвата на поръчката е включено изпълнението на работен проект за рекултивация на клетка 1 на Регионално депо за неопасни отпадъци, с цел да бъде избран външен изпълнител за извършване на строително-монтажни работи, свързани с изпълнението на одобрен и влязъл в сила работен инвестиционен проект, включващ два основни етапа – техническа рекултивация и биологична рекултивация на клетка 1 и (Раздел I, т. 2, 3.). Обектът на поръчката е „Строителство“ по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОП. Видно от доказателствата по делото, възложителят е поставил изискване участниците да представят в своите предложения девет компонента, в които се изисква описание на различни аспекти на изпълнението на поръчката, а именно: Компонент № 1 „Предложение за технологична последователност и продължителност на изпълнението“; Компонент № 2 „Предложение за организация на строителната площадка и ресурсно обезпечаване“; Компонент № 3 „Организация и подход при изпълнение на строителството с оглед наличните ресурси“; Компонент № 4 „Предложение за организация на персонала по време на изпълнението на поръчката“ и Компонент № 9 „Подробен линеен график за изпълнение на дейностите“. За да постанови оспореното решение, РУО е приел, че от участниците се изисква посочването на една и съща информация за техническите и човешките ресурси за изпълнение на поръчката, и доколкото констатирана липса или несъответствие между посочената информация е предвидено като основание за отстраняване на участник от процедурата, то така заложените изисквания за посочване на идентична и повтаряща се информация в различни части на офертата се явява ограничително и създава предпоставка за ограничаване на свободната конкуренция. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗОП регламентира принципите, които възложителите трябва да спазват при възлагане на обществените поръчки. В разпоредбата изрично е посочено, че обществените поръчки трябва да съответстват на принципите на Договора за функционирането на Европейския съюз и по-специално на тези за свободното движение на стоки, свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги и взаимно признаване, както и на произтичащите от тях принципи на равнопоставеност и недопускане на дискриминация (т. 1) и на свободна конкуренция (т. 2). Правният принцип е утвърдено морално, политическо или юридическо начало, което дава насоката на поведение на правните субекти, а правното правило е изрично и официално установено конкретно предписание за поведение. И правният принцип, и правното правило имат нормативна функция (регулативна и защитна), като правният принцип може да действа самостоятелно или в съчетание с правното правило (конкретната разпоредба). Тогава, когато действа съвместно с правното правило правният принцип подпомага обосноваването на правните последици, а тогава, когато действа самостоятелно неговата роля в областта на правоприлагането е да разрешава конкуренция между различни ценности и права, между правила, да попълва празноти в правото, да обосновава прилагането му, както и да определя дискрецията в правото. Но правните принципи, тъй като не съдържат конкретно правило за поведение, не могат сами по себе си да обосноват нарушение на правно правило (на разпоредба), което нарушение, с оглед на предмета на делото, следва да обоснове елемент на фактическия състав на нередността. Гаранция за спазване на прогласените в чл. 2, ал. 1 от ЗОП принципи е разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от с.з., която въвежда обща забрана за възложителите при възлагането на обществени поръчки да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Разпоредбата се отнася както до условия и изисквания, свързани с изпълнението на предмета на обществената поръчка, така и до условия и изисквания, които имат отношение към процедурата по възлагането й. За да съществува нарушение на посочената разпоредба, въведеното изискване не само следва да ограничава участието на лица в обществената поръчка, но това ограничаване следва да е необосновано. Обосноваността на ограничението може да произтича от спецификата на поръчката или от нормативно заложено ограничение в специален закон. От друга страна разпоредбата на § 2, т. 58 от ДР на ЗОП въвежда като „условия за изпълнение на поръчката“ - определените от възложителя конкретни и обективни изисквания, свързани с процеса на изпълнението й, извън критериите за възлагане на поръчката. Условията за изпълнение на поръчката не подлежат на сравнителна оценка и не оказват влияние върху класирането на офертите. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че посочените от възложителя изисквания нямат характер на ограничителни условия, несъобразени с предмета и сложността на поръчката, които да ограничават конкуренцията. Обосновано съдът е приел, че същите са относими към неограничен кръг участници, които са запознати с тях, а точното изпълнение на поставените изисквания и съобразеното с указанията изготвяне на техническото предложение от участника е гаранция, че предложението отговаря на минималните изисквания на възложителя и ще бъде допуснато до оценка. Следва да се отбележи, че при възлагането на обществена поръчка възложителят има право да извърши проверка на годността и потенциала на участниците да изпълнят поръчката, използвайки за целта подходящи критерии или условия. Чрез тях по същество, възложителят определя минимални изисквания за допустимост на участниците във връзка с участието им в процедурата за възлагане на обществена поръчка, за да прецени възможността на всеки от тях да изпълни точно поръчката, в случай, че бъде избран за изпълнител. Твърдението на органа, че е осъществено нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОП, във връзка с § 2, т. 58 от ДР на ЗОП, не се подкрепя от изложените фактически обстоятелства и формирания от него извод е неправилен. В този смисъл, обосновано първоинстанционният административен съд е формирал извод за липса на първото посочено в административния акт нарушение. Законосъобразни се явяват изводите на първоинстанционния административен съд по отношение и на нарушението на чл. 107, т. 2, б. „а“, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗОП – незаконосъобразно избран изпълнител. Фактически това нарушение е обосновано с установено несъответствие на предложението за изпълнение на участника, определен за изпълнител с изискванията на възложителя и неотстраняването му от участие в процедурата. Изпълнителят е представил в предложението за изпълнение на поръчката, в съответствие с техническите спецификации и изисквания на възложителя – Приложение под т. 1 към Техническо предложение за изпълнение на поръчката, по Образец – Приложение № 2 от Документацията, в което липсва изискваната от възложителя в т.1 от Минималните изисквания към съдържанието на предложението, залегнали в Документацията, задължителна информация по отношение на конкретни срокове, а именно: по т. 5 „Описание на организацията на работа при изпълнение на строителството, включително при допуснато некачествено изпълнение и при констатирана забава в изпълнението и предлагани срокове за изпълнение на всяка от тези работи“ са изложени т.5.2. „Организация на работа при допуснато некачествено изпълнение“ и т.5.3. „Организация на работа при констатирана забава в изпълнението“. Видно от предложението на участника, избран за изпълнител, по отношение организацията на работа при допуснато некачествено изпълнение, участникът е посочил следното: „отстраняването на некачественото изпълнение ще се извърши в максимално кратки срокове“. По аналогичен начин е описан и срока на изпълнение за елиминирането на закъснението, като е посочено, че същото ще се извърши в „максимално кратки срокове“. В този смисъл, споделими са изводите на административния орган, възприети изцяло и от първоинстанционния съд, че така очертаните от участника срокове не покриват изискването за посочване на срокове за изпълнение на всяка от работите при некачественото или забавено изпълнение, доколкото не съдържат конкретна и измерима времева продължителност, която се влага в понятието „срок“. От представените по делото доказателства е установено още, че в изложените в предложението на избрания за изпълнител по т.5 „Мерки за спазване на действащите нормативни актове, стандарти и правила по опазване на околната среда, по време на изпълнение на строителството“: т.5.1. – Мярка 1: Стриктно изпълнение на изискванията, произтичащи от ЗУО; т.5.2. – Мярка 2: Запознаване на експертния персонал и спазване на плана за организация по изпълнение на мерките по опазването на околната среда и т.5.3. – Мярка 3: Провеждане на инструктажи, не съдържат компонентите „Действия по контрол на изпълнението на плана за текущо прилагане на мярката“ и „Действия в случаите на констатирано неизпълнение на мярката“, изискуеми съгласно т.8 от Минималните изисквания към съдържанието на предложението, залегнали в Документацията. С оглед горната констатация, правилно е прието от първоинстанционния съд, че комисията, назначена за извършване на подбор на кандидатите и участниците, не е констатирала посоченото несъответствие между изискуемото от възложителя и декларираното от участника, в резултат на което е допуснато техническо предложение, което не отговаря на изискванията на възложителя. Според разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗОП при провеждане на процедурите за обществени поръчки първо се провежда предварителен подбор, след което се разглеждат офертите на участниците. Съгласно чл. 104, ал. 2 от ЗОП, при открита процедура в обявлението за обществена поръчка възложителят може да предвиди оценката на техническите и ценовите предложения на участниците да се извърши преди провеждане на предварителен подбор. В тези случаи проверката за наличие на основания за отстраняване и съответствие с критериите за подбор се извършва по начин, който не се влияе от резултатите от оценката на техническите и ценовите предложения. Несъответствието на участника/кандидата с критериите за подбор или друго условие, съдържащо се в обявлението за обществената поръчка, в поканата за потвърждаване на интерес, в поканата за участие в преговори или в документацията, е основание за отстраняването му от процедурата – съгласно чл. 107, т. 1 от ЗОП. Съгласно чл. 107, ал. 2, т. 1, б „а“ от ЗОП възложителят отстранява участник, който е представил оферта, която не отговаря на предварително обявените условия за изпълнение на поръчката. По изложените съображения обосновано съдът и административният орган са приели, че комисията на възложителя не е констатирала посоченото несъответствие между изискуемото от възложителя и декларираното от участника и до оценка е допуснато техническо предложение, което не отговаря на изискванията на възложителя. Безспорно несъответствието на предложението за изпълнение на участника представлява несъответствие на офертата с обявените условия и участникът е следвало да бъде отстранен, но това не е сторено. Констатираното нарушение на разпоредбата на чл. 107, т. 2, б. „а“, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОП правилно е квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за която е предвидено определяне на финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по засегнатият от нарушението договор. Съответни на разпоредбата на чл. 7 от Наредбата за посочване на нередности са и мотивите на първоинстанционния съд, че доколкото в случая е констатирано наличието на нередност, за която е предвидено прилагане на по-високия процент на финансова корекция, обстоятелството, че първото нарушение, за което е предвидено прилагане на по-нисък процент финансова корекция не е налично не оказва влияние на законосъобразността на административния акт. Съобразявайки горните доводи и аргументи, настоящият касационен състав приема, че в случая оспореното решение на РУО на ПОС е постановено в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Като е достигнал до същия извод за законосъобразност на оспорения пред него акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. По изложените съображения, не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на Министерството на околната среда и водите – юридическото лице в чиято структура е органът – ответник следва да се присъди сумата от 102,26 евро, равняваща се на 200,00 лева, съставляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Седмо отделение,