Определение № 1991 от 22.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3536/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Д. Щ., подадена чрез адв. Г.Н. и адв. С.К., против решение № 150/15.07.2024г. по въззивно гр.д. № 456/2023г. на Бургаския апелативен съд, в частта, с която в производство по чл. 248 ГПК е постановено, че присъдените в полза на Щ. разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер 12 000 лева са без ДДС и в частта, с която е оставено без уважение искането на Щ. за изменение на решение № 54/18.03.2024г. по същото въззивно производство, в частта за разноските, като е отказано да се присъди пълния им размер. Частният жалбоподател поддържа, че решението, с характер на определение, в обжалваните части е неправилно и незаконосъобразно и иска отмяната му. Ответникът по частната жалба - Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ, правоприемник на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество – КПКОНПИ) оспорва жалбата като неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Производството по обжалване на решението от 15.07.2024г. на въззивния съд с характер на определение не е касационно. Това производство не се развива по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, съгласно т. 24 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Жалбата срещу определение, постановено по искане за изменение на въззивно решение в частта за разноските, не се нуждае от допускане до касационен контрол и се разглежда на общо основание. Затова е безпредметно да се обсъжда приложеното към частната жалба на Р. Щ. изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и формулираните в него правни въпроси. При преценката относно основателността на частната жалба Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното: Първоинстанционното производство пред ОС-Бургас е било образувано по предявени от КОНПИ против Р. Д. Щ. и „Натура 2010“ ЕООД, представлявано от Р. Щ. искове за отнемане на имущество с обща стойност 749 628,53 лева. Окръжният съд е отхвърлил исковете изцяло. Въззивна жалба против решението е подадена от КОНПИ, като в хода на въззивното производство Комисията е оттеглила жалбата си против решението на ОС по отношение на искането за отнемане от ответниците на имущество на стойност 387 878,53 лева. С протоколно определение № 25/31.01.2024г. въззивният съд е прекратил производството в тази част, като в откритото съдебно заседание от 31.01.2024г. процесуалният представител на ответника е поискал присъждането на разноски за въззивното производство, включително и по отношение на прекратената част. Във въззивното производство ответникът Щ. представен договор за правна защита и съдействие между Щ. и Адвокатско дружество „Кралев“, според който договореното възнаграждение за въззивното производство е в размер 39 600 лева с начислен ДДС и са представени доказателства за плащането му по банков път. Упълномощеният от Щ. адвокат, е представил писмен отговор на въззивната жалба, явил се е в откритото съдебно заседание пред въззивния съд и е представил писмена защита. С постановеното по делото въззивно решение съставът на апелативния съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната част и е присъдил в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер 12 000 лева. С процесуално допустима молба по чл. 248 ГПК Р. Щ. е поискал изменение на въззивното решение в частта за разноските. С обжалвания пред ВКС съдебен акт въззивният съд е оставил без уважение искането за присъждане на платения върху адвокатското възнаграждение ДДС и за присъждане на пълния размер 39 600 лева с ДДС на платеното възнаграждение. Отказът на въззивния съд да измени решението си в частта за разноските е мотивиран с обстоятелството, че в искането по чл. 248 ГПК страната не е посочила нови обстоятелства, които съдът да е пропуснал да съобрази при преценката си относно размера на разноските, които следва да се възложат за плащане в тежест на изгубилата делото страна. Посочил е, че е съобразен целия материален интерес; уважено е възражението на Комисията за прекомерност, като е взета предвид фактическата и правна сложност на делото, но и продължителността на разглеждането му във въззивния съд и това че делото е приключило след проведено едно открито съдебно заседание; съобразени са и разглежданите във въззивното производство спорни въпроси, които са значително по-малко от разглежданите в първата инстанция, в това число и поради частичното прекратяване на производството, както и липсата на нови доказателства. Върховният касационен съд намира, че обжалваното определение е частично неправилно. При определяне размера на присъдената в полза на ответника Щ. сума за разноски за адвокатско възнаграждение, правилно въззивният съд е отчел вида и характера на делото, действителната фактическа и правна сложност, защитавания материален интерес (включително и по отношение на частта, в която е оттеглена въззивната жалба на КОНПИ), съответната инстанция, извършените процесуални действия по делото във въззивното производство с участие на представляваната от адвокат страна. Именно в резултат на извършената преценка, при съобразяване нормата на чл.36, ал.2, изр.2 вр. ал.1 ЗАдв (възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и размерът му следва да е справедлив и обоснован), както и при зачитане на решението на СЕС по дело С-438/22г., въззивният съд е установил несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняването на процесуални права, поради което обосновано е редуцирал размера на договорения адвокатски хонорар до сумата 12 000 лева. Неправилно въззивният съд не е начислил върху така определената сума ДДС, без да отчете, че Адвокатското дружество „Кралев“ е лице, регистрирано по ЗДДС, както и че начисленият данък е платен от ответника, видно от представените доказателства. Според разпоредбата на чл. 78 от ГПК, отговорността за разноските обхваща заплатеното от страната възнаграждение за адвокат - пълномощник. Когато тази услуга попада в приложното поле на ЗДДС и цената с включен ДДС е платена от страната, направените разноски обхващат размера на възнаграждението с включен ДДС (определение № 782/12.12.2014г. по ч. т. д. № 3545/2014г., определение №109/18.02.2016г. по ч. т. д. № 1983/ 2015г. на І ТО и др.) Предвид това в полза на ответника Щ. следва да се присъди и сумата 2 400 лева, като разноски за адвокатско възнаграждение или за въззивното производство, КОНПИ дължи на ответника общо сумата 14 400 лева за платено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, решението на АС-Бургас, с характер на определение, като неправилно следва да бъде отменено в частта, с която върху сумата 12 000 лева не е начислен ДДС, както и в частта, с която е оставена без уважение молбата на Щ. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение до сумата 14 400 лева. В останалата обжалвана част, определението следва да се потвърди. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО