Определение № 415 от 10.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 170/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Планински капитал“ ООД срещу определение №2581/14.10.2024г. по ч.гр.д.№2667/2024г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав. С него е оставена без разглеждане частната жалба на „Планински капитал“ ООД против определение от 23.05.2024г. по т.д.№89/2021г. на Благоевградски окръжен съд, с което е оставена без уважение молба на дружеството вх.№6822/17.05.2024г. за продължаване на срок за представяне на писмено доказателство. Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение и моли за неговата отмяна. В частната жалба излага и доводи за наличието на основания за допускане на касационно обжалване, които не следва да бъдат обсъждани, доколкото производството няма характеристиките на такова по частно касационно обжалване. Ответникът „Еделвайс мениджмънт“ ООД не изразява становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да остави без разглеждане частната жалба, Софийски апелативен съд е приел, че атакуваното пред него първоинстанционно определение, с което е отказано продължаването на срока за представяне на писмен отговор като приложение към молба по чл.64 от ГПК, не прегражда по – нататъшното развитие на делото, а в закона не е предвидена изрично възможност за обжалване на определение от този вид. Определението на Софийски апелативен съд е правилно. В императивната разпоредба на чл.274, ал.1 от ГПК са предвидени две категории определения, подлежащи на обжалване с частна жалба: по т.1 – определения, които преграждат по – нататъшното развитие на делото и по т.2 – определения, за които законът изрично е предвидил възможността да бъдат обжалвани. Съгласно задължителните разяснения в т. 1 на тълкувателното решение по тълк. дело №5/2015г. на ОСГТК на ВКС, по силата на чл.274, ал.1 от ГПК подлежащите на въззивно обжалване определения са преграждащите по-нататъшното развитие на делото и изрично посочените в закона. От инстанционен контрол са изключени определенията по въпроси, които са предоставени на свободната преценка на съда, тъй като нямат отношение към правилността на крайния съдебен акт (за съединяване и разделяне на дела; за продължаване на срок за извършване на съдопроизводствени действия; за провеждане на съдебното заседание при закрити врата и пр. от същия характер), както и определенията, подлежащи на проверка ведно с обжалваното решение. Така, при инстанционния контрол на обжалваното решение се извършва служебна проверка на определенията, имащи отношение към валидността и допустимостта на решението, а при въведено от жалбоподателя оплакване се извършва проверка и на определенията, имащи отношение към правилността му – определение по доклада на делото; определенията по допускане и събиране на доказателства; определения с указания за подлежащите на доказване факти и др., свързани с изводите на съда по съществото на гражданскоправния спор. В този смисъл е и константната и непротиворечива практика на ВКС, в която се приема, че определението на първоинстанционния съд по чл.63 от ГПК, с което се оставя без уважение молба за продължаване на срока, само по себе си не прегражда развитието на делото, нито е предвидена в процесуалния закон възможност за неговото самостоятелно обжалване – /определение №302 по ч.т.д. № 288/2011 г. на ВКС, І т.о., определение № 15 по ч.т.д. № 3620/201 г. на ВКС, ІI т.о., определение № 679 по ч.т.д. № 292/2012 г. на ВКС, ІI т.о., определение № 496 по т.д. № 1155/2016 г. на ВКС, ІI т.о. и др./. Като се е съобразил с посочената задължителна и постоянна практика на ВКС, Софийски апелативен съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение