Определение № 363 от 03.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 3515/2014 г.

С молба вх. на ВКС № 10329/26.11.2014 год. А. Г. Н. - трето лице –помагач в процеса, чрез особения си представител адв. А. Д. – САК, е поискал да бъде задължен касатора К. М. Д. да внесе депозит за адвокатското му възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1250.00 лв., позовавайки се на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 год. на Висшия адвокатски съвет, във вр. с чл.36 ЗА. Настоящият състав на второ търговска отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си, намира: Производството по т.д.№ 3515/2014 год. е образувано по касационната жалба на К. М. Д. от [населено място], чрез адв.К.Н., против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 726 от 04. 04. 2014, по гр.д.№ 3611/2011 год., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 04.04.2011 год., по гр.д.№ 9797/2009 год. за отхвърляне на предявения от касатора, като ищец, пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ срещу ЗК [фирма], [населено място] за разликата над 60 000 лева до пълния размер на исковата сума от 100 000 лв., като делото е насрочено за разглеждане в з.з. по реда на чл.288 ГПК за 27.10.2015 година. В срока по чл.287, ал.1 ГПК делинквентът А. Г. Н., в качеството си на трето лице- помагач на ответника по спора, е подал писмен отговор, чрез особения си представител - адв. А. К. Д. от САК.Последният е назначен с разпореждане на въззивния съд от 25.11.2013 год. с определено и присъдено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 250.00 лв.. Следователно съобразено гореизложеното позволява да се приеме, че молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Освен, че на адв. Д., в качеството му на особен представител на третото – лице помагач, е издаден РКО за сумата 1250 лв., определена му от въззивния съд за осъщественото от него процесуално представителство по делото, без уточнение, че същата е относима единствено за въззивната инстанция, то предвид датата на насроченото пред ВКС разглеждане на делото в з.з. на 27.10.2015 год., така подадената молба се явява и преждевременна. В разпоредбата на чл.47, ал.6, във вр.с ал.5 ГПК, която урежда назначаване на особен представител, но не на третото лице помагач в процеса, а на ответник по спора, в хипотезата на връчване чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.1 и сл. ГПК е предвидено, че разноските за назначаването се понасят от ищеца, като законодателят не е посочил изрично момента, в който сумата се внася от насрещната страна и съответно се изплаща като определено от съда възнаграждение на особения представител. Този момент не е изрично уреден и в Закона за адвокатурата, съответно в издадената въз основа на него Наредба № 1/ 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съгласно чл.46, ал. 2 ЗНА приложение следва да намери законовото правило на чл.3, ал.1, т.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/, според което при процесуално представителство адвокатското възнаграждение се заплаща след приключване на производството пред съответната инстанция, както и при спиране и прекратяване на производството. Следователно съобразено същото позволява да се приеме, че подадената от А. Г. Н., чрез адв. А. К. Д., молба вх. на ВКС № 10329/26.11.2013 год., независимо от основанието на което особеният представител на третото лице – помагач на ответника е бил назначен, е преждевременна. Отделен остава въпросът дали в разглеждания случай законовите предпоставки за назначаване на особен представител по реда на чл.25, ал.1, във вр. с чл.21, т.3 от Закона за правната помощ и то в хипотезата на чл.47, ал.6 ГПК са били налице, предвид качеството на настоящия молител А. Г. трето лице - помагач на ответника в процеса, който редовно призовано по делото, не е взел участие в производството пред СГС и императивното правило на чл.78, ал.10 ГПК, както и въпросът за приложимите правила за заплащане на адвокатското възнаграждение при извършено на основание ЗПП назначаване на особения представител - НЗПП, или Наредба № 1/2004 год. на ВАС, но те не следва да бъдат подробно обсъждани преди произнасяне на касационната инстанция в производството по чл.288 ГПК. По изложените съображения настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС